Imagining of Literature

Lessons in Chemistry: A Book Review As a young mind, I was enthralled by feminism, its theoretical waves informing not only my PhD but also my stance in life, with the voices of many influential writers, such as Angela Carter, echoing through my academic and broader academic experiences. Naturally, when trapped for hours at an international airport with nothing to do but browse books, I picked Bonnie Garmus’s debut novel. Despite a feminist-centered beginning, my review will not focus on women's rights and injustices. Yes, the book talks plenty about female lives cursed by a male-centered society, forced to live on its fringes because of their sex and because of fear. What I found amusing was the fact that men, who have nothing but crude power to exhibit, are depicted as instinct-driven, jealous, and will-deprived excuses for human beings. No, it’s not me – the feminist bitch, it’s them – violent and tyrannic ‘men’. Only naturally, in such circumstances, a woman full of talents man...

„Понякога си мисля, че ако се взирам много силно, ще мога да погледна в миналото.“ „Умни деца“, Анджела Картър, пр. Ангел Игов   „Той е огромното хранилище за време, за изхвърлените времена на всички мъже и жени, живели, работили, сънували и умрели на улиците, които растат като своенравно органично нещо, разгръщат се като листенцата на потънала в кал роза и все пак тъй напълно им липсва мимолетност, че запазват миналото на случайни пластове…“ „Адските машини за желания на доктор Хофман“, А. Картър, пр. Ангел Игов   Изследването на писателя и преводач Ангел Игов „Знамена и ключове: поетика на епиграфа“, изд. Жанет 45“, 2022, начева не без известна „игра“ със знаковостта на изследвания „обект“ – през личното четене на епиграфа и първия досег с неговата двойнственост. Така въведението на Ангел Игов снабдява читателя с два подстъпа към изследването: а) епиграфът като практика, медиираща между два текста и б) читателската перцепция на тази практика. Две стратегии, които...

Submission? Freshly out of my PhD, I find myself in a post-state where fatigue of extensive writing still lingers but the desire of a new project is becoming more prominent with each day. However disillusioned I felt after the first feat (which defending my neo gothic project was), the need to research, to work or simply be engaged in the literary field was overwhelming. As a means of winding down I have always preferred reading and that is how I stumbled upon Michel Houellebecq’s Submission . I intend not to review the novel but to comment the possibilities it draws for the near future. If you are not acquainted with the plot, I will outline the basics. In some 10 years from now the political map of Europe is reshaped by the inclusion of Muslim parties that actively take part in every area of life. After the last election in France the Muslim party candidate is named the next president and his governing policies include great changes in education and society. Patriarchy is the ‘ne...

„Черна светлина“, Галин Никифоров. София, Сиела, 2022. За някои писатели сме свикнали да говорим за впечатляващи първи изречения. Та кой не е цитирал знаменателните първи думи от "Ана Каренина" или "Сто години самота"? Ала за Галин Никифоров можем да кажем, че е усъвършенствал заключителните си слова. Независимо колко впечатлени сме от цялостното изпълнение в един негов роман - дотолкова, че да се възхищаваме на професионализма, който внася в писателското поприще - не можем да не започнем със силата на последните му изречения. Парадоксално, нали? Но за "Черна светлина" не е достатъчно да се каже, че е добре написан роман - всички книги на Галин Никифоров (които аз съм чела) са такива. От идеята "ядро", която се разгръща в повествованието със своите релации към общовалидни човешки емоции до самото техне на текста, Никифоров доказва с всеки следващ роман, че надгражда и надскача себе си. Често хората се бъркат за дълбинния смисъл и посланията на ро...

"Бог с машина. Изваждане на човека (от Романтизма до трансхуманизма)" изд. „ Versus “ , 2022 г. на Миглена Николчина не е книга, а тяло (corpus), "съшито" от три книги (всяка от които съставена от различни части), които изследват напрегнатата (взаимо)връзка между човека и автомата (машината, робота, изкуствения интелект) през философска, литературоведска, филмова гледна точка. Метафората за "сглобяването" съвсем не е случайна, тя е препратка към "Франкенщайн" на Мери Шели и по-специално към прочита на Чудовището, предложен от Николчина в изследването "Митът за Прометей". Поставяйки "мита" на Шели в основата на романтическото търсене на божественото у човека, Николчина разгръща това търсене и тук, в това изследване, което е плод на десетилетия работа. Но идеята за проект, който да увенчае такъв дългогодишен труд също отпраща към амбицията на Франкенщайн - с голям мащаб, отразяващ тенденции от втората половина на XX век, съср...

Срещата ми със стихосбирката на Амелия Личева дойде в момент, когато емоционалното взима преимущество пред рационалното. Това лично говорене рамкира и цялостното ми възприемане на сборника – субективно, сетивно, изпълнено с емоции. Но не е ли ролята на лириката именно такава – да споделя усещания, впечатления, които впрягат езика в неговата ювелирност, за да повлекат читателя в центробежната си сила? В този смисъл аз съм твърде изкушен читател – освен по дирите на породената емоция, аз търся и скритите препратки, забуленият смисъл, имплицитното. А „Потребност от рециклиране“ е една амалгама (тази звучна дума се появява в две стихотворения) от опит, от спомняния, от гласове. Самата вътрешна структура на книгата задава основните смислови „горещи точки“ на тази ерудирана поезия. Въпреки това една не пресекваща нишка (като тази на Ариадна) пронизва целостта на стихосбирката – това е кръстопътят между вчера и днес, между памет и бъдеще, между бъдно и отминало, между любов и загуба, между ...

Сиела, 2018   Дълго отлагах прочитането на „Когато капят кестените“ заради преувеличените определения „модерна класика“, които съпътстваха книгата с издаването ѝ. Но понеже не съдя нито една книга по корицата, се захванах и с тази. Очевидно авторът (за когото, признавам си, не знам нищо) е повлиян от силната литературна традиция, не само българска, но и световна и за това свидетелстват пластовете на „литературни“ наслагвания в романа. Имаме вплитане на различни техники на разказване, две исторически линии на случване, подстъпи към други романи и други светове – сънят, смъртта, лудостта, страданието. В крайна сметка романът не оставя чувство за модерна класика след като последните петдесетина страници мъчат читателя a la „Престъпление и наказание“. Въобще причинно-следствената връзка между събитията, там, където тя трябва да съществува, вместо да се губи в магически реализъм, е хлабава, когато трябва да се обясни най-значещият акт на Никола – убийството на Тасев. Ако Никола ...

Хермес, 2017 Реших да пиша за книгата „Бабо, разкажи ми спомен“, защото е от онзи тип четива, които провокират лична реакция. За мен „историите от махала Небесна“ са близки, не защото са ми се случили, но защото създават атмосфера близка до моето детство. А детството е онова вълшебно време, когато всичко ни се струва чудесно и изпълнено с магичност, именно защото можем да усетим ласката на бабината ръка, която ни предава своята мъдрост за света. Историята се развива в рамките на етнографско проучване за вярванията на старите българи (което доста оптимистично е получило добро финансиране), ала всъщност е разказ за преживяванията на една млада жена, която преоткрива своя „корен“, сродявайки се духовно с бездетната баба Жива. Така в записи на песни, стари рецепти и обичаи, жената постепенно навлиза в животоусещането на старците от махала Небесна, всеки от които къта някакво знание за „автентичното“ българско. През разкази за шевици и прародители, за символиката на хорото и мъжкото и ж...

ИК „Жанет 45“, 2020г. Новата книга на Георги Господинов дойде в най-подходящия личен, а и социален момент. Много от нас преживяват времето на пандемия като компенсират изолация с пътувания в спомените – за онази лятна почивка миналата година, за градската разходка през есента, за излетите в планината и т.н. Всички ние, затворени по домовете си, се впуснахме в миналото като убежище, където отново можем да изживеем щастливите мигове от живота си. Но книгата на Господинов не проиграва само възможността да пътуваме през страниците на книгите към онези места или времена, които никога не са били наши или пък които чувстваме изконно наши, но отдавна загубени. „Времеубежище“ гради (анти)утопичната възможност за целенасочено, повсеместно връщане назад – към младостта, към носталгията на миналото, което неизменно е идеализирано от гледище на настоящето. Защо? Защото това е отчаян жест срещу носталгията, борба срещу времето, което ни обрича на старост, забрава и изчезване. Този копнеж по връщ...

Изд. „Захарий Стоянов“ Изследването на холандския учен Йохан Хьойзинха се отличава с богата ерудиция, интересна теза и множество аргументи, които свързват играта в лингвистичен и онтологичен план с правенето на култура. В теоретичната рамка на изследването освен, че се проследява как играта и импулсите за игра са в основата на редица културни практики, изследователят успява изключително занимателно да представи различни цивилизационни феномени като облеклото или спорта в релация със своята теория за играта като пораждаща култура. Логично изследването преминава през бихевиористични постановки, намесва и биологичното, за да покаже, че подходът към играта не е същия при хората и животните. Следващата стъпка е да се разгледат различните „игри“ и игрови механизми и как практиката на играта водят до сформирането на култура. Изследвани са древни цивилизации от целия свят – Индия, Китай, Япония, Африка и Америка, за да се подкрепи с аргументи тезата, че игра може да се открие ...

Сиела, 2019 „Поразените“ от Теодора Димова е роман, който остава в съзнанието на четящия, дори когато той още чете текста. Малка по обем, но особено въздействаща, книгата си поставя за задача да разкаже, чрез говоренето да сътвори и съхрани памет за събития, които ни се струват толкова фантастични все едно са фикция. Това преплитане на историческо и фикционално до голяма степен напомня, а и участва в историчния дискурс на 20 век, където историята се мисли не като големия събитиен разказ, а като множество от разкази, репортажи, лични изповеди и спомени, които съставят корпуса на историята. „Поразените“ съдържа няколко истории, все женски гласове, които говорят за загубата на съпрузи и бащи, за белезите върху паметта и живота, които тези загуби оставят. Всеки разказ е дълбоко личен, емоционален, дълбинно изповеден, но и свидетелски. Споменът остава в обръщението към любимия, в завета към децата, в наследяването на знанието, което идва от поколението на бабите. Това, което свър...

Колибри, 2017 „Земя на сенки“ се вписва в творчеството на Елизабет Костова и до голяма степен „прилича“ на другите й романи – загадъчна история, която се разплита брънка по брънка в изпълнен с обрати път на разкриване. Има го „екшъна“, мистерията, „специалистът“, който единствен може да достигне до сърцевината на загадката. Още от „Историкът“ прави впечатление усърдието на авторката да подрежда и проучва материала си, да са създаде интригуващ сюжет. „Земя на сенки“ ни пренася на българска територия, където една скърбяща и уязвима чужденка е ненадейно въвлечена в странната история на урна с тленни останки. За неин голям късмет тя попада на таксиметров шофьор-поет, който освен че е спечелил национална награда за творбите си, се оказва и бивш инспектор. Двамата тръгват на опасно пътешествие през гори, планини и море, за да върнат мистериозния предмет, който крие повече тайни, отколкото предполагат. Приключението им продължава близо седмица, но те устояват на предизвикателст...

Факел Експрес, 2018 За тази книга на Елена Алексиева научих от ЛВ и след това в полезрението ми остана скандала, разразил се покрай награждаването в конкурса „13 века България“ – 2019. Тези дни (както на всички нас) ми се отдаде случай да я прочета. Разбираемо е защо масовият читател не е привлечен от книгата и защо други романи (сантиментално-холивудски посредствени) са предпочитани. „Свети Вълк“ се чете трудно, но веднъж навлязъл из дебрите му, читателят не може да спре да следва редуването на тъмнината и светлината, на горе и долу, на тук и там. Книгата на Елена Алексиева е срещата с Другия – странника, чужденеца, чудака, лудия. Тя е калейдоскоп от извървяване на пътища. Романът е разделен на три части, като всяка глава носи различно заглавие. Едва третата част повтаря заглавието на творбата. Във всяка една от частите виждаме един човек с много имена, но безименен (едва в края героят е наречен и с това разпознат). Този пътник, който пътува без ясна цел и посока, просто ...

„Обсидиан“, 2019, прев. Надя Баева Романът на Алва Вандербилт е образцов за жанра биографични и исторически романи. Терез Ан Фаулър опитно развежда читателите си в Ню Йорк и Европа през 19 век, претворявайки картината на порядките, вълнуващи висшето общество през този период. На пръв поглед историята за брак по сметка е твърде познат сюжет, но настойчивостта, с която героинята успява да направи от уредения си брак нещо като своеобразна кариера, е впечатляваща. Когато Алва Смит, дъщеря на обеднял плантатор и амбициозна майка с афинитет към титлите, остава единственият шанс за спасение на семейството си, тя не се поколебава да изпълни дълга си. Семейство Вандербилт са изключително богати, ала вратите към висшето общество са затворени за тях. Привличайки Алва към семейството си, те се надяват, че това ще им помогне да се наредят сред каймака на Ню Йорк. Алва, от друга страна, мечтае за охолство и добри шансове за сестрите, а после и за децата си. Методично и с усилие, тя ус...

"Колибри", 2015 Като човек, който следи какво излиза на пазара и чете отзиви за книгите (доколкото е възможно с уклон към български автори), знаех за появата на „Гръцко кафе“, но така и не бях посегнала към нея. След едно изненадващо гостуване у свекърва ми обаче забелязах изданието в библиотеката ѝ и го заех. Тя също препоръча четивото като ми каза, че харесва „женски книги“. По принцип съм скептична към точно такава литература (не че като малка не четях всички любовни романи на „Бард“ в библиотеката на майка ми), но се опитвам да бъда и непредубедена към книгите, към които посягам („Живот в скалите“ беше голямо „прехвалено“ разочарование). Конкретно за романа „Гръцко кафе“ – разказването в него е изповедно, ориентирано от майката към детето ѝ, като целта на изграждането „история в история“ на повествованието е да съгради модел от предшественици, който детето да познава в процеса на опознаване на себе си. Миналото се преплита с настоящето, подплътявайки го с драмати...

Първата атестация за качеството на тази книга с разкази от малко превежданата на български ирландска литература е преводачът в лицето на Димитър Камбуров. За запознатите с теоретичната му работа не оставя съмнение, че словото на писателката е предадено с много труд и прецизност, както е заявено и към самия предговор на изданието. Дванадесетте разказа в изданието на ICU , специално подбрани за българския читател в съвместната работа на автор и преводач [1] , несъмнено показват дарът на разказвача. Всеки текст представя интересен поглед „отвътре“ -  как се оцелява; какво значи да си жена в католическа страна, забраняваща абортите; какво е заниманието и отношението на литературни критици и писатели към литературата и т.н. Всеки читател би могъл да открие по нещо интригуващо във всяко едно от произведенията, включени в сборника. Наред със сюжетното разнообразие и „отрязъците“ от ирландското, с които ни Гуивна ни гощава, особено в първия разказ от значещото 12, произведенията ѝ...

Скромен преводачески опит с едно стихотворение на любимия ми Робърт Фрост. Into My Own One of my wishes is that those dark trees, so old and firm they scarcely show the breeze, were not, as 'twere, the merest mask of gloom, But stretched away unto the edge of doom. I should not be withheld but that some day into their vastness I should steal away, Fearless of ever finding open land, or highway where the slow wheel pours the sand. I do not see why I should e'er turn back, Or those should not set forth upon my track To overtake me, who should miss me here And long to know if still I held them dear. They would not find me changed from him the knew-- Only more sure of all I though was true. Едно от моите желания това е - тъмните дървета, тез, които толкова устойчиви са, стари, че не допускат полъх и на бриз, да не бяха, както тъй е, с най-чистата придворна маска натъкмени, а да бяха разпрострели се надлъж, към Армагедона устремени. Не би трябвало ...

За книгата на Миленко Йергович „Орехови двори“ разбрах на една конференция на Факултета по славянски филологии към СУ. Заинтригува ме заглавието, което ми се стори поетично и отпращащо към приказно-вълшебното. Така книгата влезе в списъка ми за четене. Трябваше да минат няколко години обаче, за да успея да стигна до нея. Когато започнах да чета романа, ми се стори, че съм объркала книгата, защото началото не вещаеше романтичните нотки, подети от заглавието. Във финалите изречения всичко доби значение и смисълът се „окръгли“, т.е. Йергович е успял да направи това, за което много романисти си мечтаят: да разкаже една История, с всички разклоняващи се разкази, за да се върне в началната точка – а именно раждането. Струва ми се, че желанието да разкажеш раните на историята през дните на обикновените хора, които я изживяват, е балкански импулс, грандиозен и общ порив на родените на този противоречив полуостров, които се стремят да осъзнаят големите трагедии, белязали географската о...