Изд. „Захарий Стоянов“
Изследването на холандския учен Йохан Хьойзинха се
отличава с богата ерудиция, интересна теза и множество аргументи, които
свързват играта в лингвистичен и онтологичен план с правенето на култура.
В теоретичната рамка на изследването освен, че се
проследява как играта и импулсите за игра са в основата на редица културни
практики, изследователят успява изключително занимателно да представи различни
цивилизационни феномени като облеклото или спорта в релация със своята теория
за играта като пораждаща култура. Логично изследването преминава през
бихевиористични постановки, намесва и биологичното, за да покаже, че подходът
към играта не е същия при хората и животните. Следващата стъпка е да се
разгледат различните „игри“ и игрови механизми и как практиката на играта водят
до сформирането на култура.
Изследвани са древни цивилизации от целия свят –
Индия, Китай, Япония, Африка и Америка, за да се подкрепи с аргументи тезата,
че игра може да се открие във всеки елемент от културата, която познаваме днес.
Изследвани са и са съпоставяни различни думи за игра, за да се установи родство
или да се изтъкнат разлики. Въпреки че на места връзката между културни и
игрови практики е леко преувеличена, тезата за „играещия човек“ е изключително
продуктивна.
Занимателна книга дори и за незапознати с материята
читатели. Бих казала, че е задължително четиво за всеки, който проявява интерес
към културна история.
Коментари
Публикуване на коментар