Imagining of Literature

„Понякога си мисля, че ако се взирам много силно, ще мога да погледна в миналото.“ „Умни деца“, Анджела Картър, пр. Ангел Игов   „Той е огромното хранилище за време, за изхвърлените времена на всички мъже и жени, живели, работили, сънували и умрели на улиците, които растат като своенравно органично нещо, разгръщат се като листенцата на потънала в кал роза и все пак тъй напълно им липсва мимолетност, че запазват миналото на случайни пластове…“ „Адските машини за желания на доктор Хофман“, А. Картър, пр. Ангел Игов   Изследването на писателя и преводач Ангел Игов „Знамена и ключове: поетика на епиграфа“, изд. Жанет 45“, 2022, начева не без известна „игра“ със знаковостта на изследвания „обект“ – през личното четене на епиграфа и първия досег с неговата двойнственост. Така въведението на Ангел Игов снабдява читателя с два подстъпа към изследването: а) епиграфът като практика, медиираща между два текста и б) читателската перцепция на тази практика. Две стратегии, които...

"Бог с машина. Изваждане на човека (от Романтизма до трансхуманизма)" изд. „ Versus “ , 2022 г. на Миглена Николчина не е книга, а тяло (corpus), "съшито" от три книги (всяка от които съставена от различни части), които изследват напрегнатата (взаимо)връзка между човека и автомата (машината, робота, изкуствения интелект) през философска, литературоведска, филмова гледна точка. Метафората за "сглобяването" съвсем не е случайна, тя е препратка към "Франкенщайн" на Мери Шели и по-специално към прочита на Чудовището, предложен от Николчина в изследването "Митът за Прометей". Поставяйки "мита" на Шели в основата на романтическото търсене на божественото у човека, Николчина разгръща това търсене и тук, в това изследване, което е плод на десетилетия работа. Но идеята за проект, който да увенчае такъв дългогодишен труд също отпраща към амбицията на Франкенщайн - с голям мащаб, отразяващ тенденции от втората половина на XX век, съср...

Изд. „Захарий Стоянов“ Изследването на холандския учен Йохан Хьойзинха се отличава с богата ерудиция, интересна теза и множество аргументи, които свързват играта в лингвистичен и онтологичен план с правенето на култура. В теоретичната рамка на изследването освен, че се проследява как играта и импулсите за игра са в основата на редица културни практики, изследователят успява изключително занимателно да представи различни цивилизационни феномени като облеклото или спорта в релация със своята теория за играта като пораждаща култура. Логично изследването преминава през бихевиористични постановки, намесва и биологичното, за да покаже, че подходът към играта не е същия при хората и животните. Следващата стъпка е да се разгледат различните „игри“ и игрови механизми и как практиката на играта водят до сформирането на култура. Изследвани са древни цивилизации от целия свят – Индия, Китай, Япония, Африка и Америка, за да се подкрепи с аргументи тезата, че игра може да се открие ...