Пропускане към основното съдържание

Ивинела Самуилова, „Бабо, разкажи ми спомен“

Изображение
От RalitsaL

Хермес, 2017


Реших да пиша за книгата „Бабо, разкажи ми спомен“, защото е от онзи тип четива, които провокират лична реакция. За мен „историите от махала Небесна“ са близки, не защото са ми се случили, но защото създават атмосфера близка до моето детство. А детството е онова вълшебно време, когато всичко ни се струва чудесно и изпълнено с магичност, именно защото можем да усетим ласката на бабината ръка, която ни предава своята мъдрост за света.

Историята се развива в рамките на етнографско проучване за вярванията на старите българи (което доста оптимистично е получило добро финансиране), ала всъщност е разказ за преживяванията на една млада жена, която преоткрива своя „корен“, сродявайки се духовно с бездетната баба Жива. Така в записи на песни, стари рецепти и обичаи, жената постепенно навлиза в животоусещането на старците от махала Небесна, всеки от които къта някакво знание за „автентичното“ българско. През разкази за шевици и прародители, за символиката на хорото и мъжкото и женско облекло се разкриват пластовете на българското. Чрез тези разкрития се цели да се наложи идеята за забравата, която тегне над сакралните практики от миналото, защото „градският човек“ помни само празни ритуали, откъснат е от същината на живота и неговия божествен ритъм. Нищо чудно, че Елин Пелин е цитиран неведнъж в хода на разказа, неговата интерпретация за сблъсъка между селото и града е централна тема в повествованието.

Въпреки че предлага интересни и понякога много забавни случки из живота на махала Небесна, книгата засяга щекотливи теми като турското робство и съвременните политики за интерпретирането му като присъствие, комунизма и неговото влияние върху селския живот, та дори и въпросите за пола и половото самоопределяне. Посланието е ясно – по възрожденски да се събудим от заплахата на глобализма и упадъчните чужди влияния, за да съхраним самобитността си. За съжаление, не е отчетено неизбежното вървене „напред“, което малко или много белязва всяка култура.

Със сигурност книгата е въздействаща и са отбелязани всички използвани източници, за разлика от друга нашумяла книга с претенции за описване на българското. Езикът на разказвачката е ерудиран и в същото време героите са самобитни и звучат достоверно и автентично. Може би много от нас биха превърнали рефрена „бабо, разкажи ми спомен“ в практика, докато все още могат да се възползват от мъдростта на своите прародители, а това вече е големият успех на книгата. 

https://www.researchgate.net/profile/Ralica_Luckanova
Етикети:

Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Social expectations and individual anxieties concerning sex and sexual stereotypes in Ian McEwan’s On Chesil Beach

От RalitsaL
I.                   Introduction Unlike Atonement , where at the very beginning the reader encounters an epigraph from Jane Austin that more or less pre-supposes intertextual clues for further reading, On Chesil Beach does not offer such accommodating leading first steps into its highly condensed narrative. Preoccupied with a single event that provides multivalent analyzing points, the dramatic intensity of the whole book is encoded in that condensed way of telling. 
Публикуване на коментар
Прочетете още

История и разказ в Случаят Джем на Вера Мутафчиева

От RalitsaL
История и разказ в Случаят Джем на Вера Мутафчиева “Палачът груб, до лакти в кръв, не е ли чиновникът с червени ръкавели, който историята пише? Вечно с работа зает.” К . Кадийски. “Площадът на Бастилията ” Аристотел говори за разказа като m y thos . Митът , с генеративните си способности да създава и обяснява света, се родее както с литературата, така и с историята. Но разказът също може да бъде мит, както вторичният мит е литературна фикция и както писането на историята превръща нейни участъци в митологични. Опълченците на Шипка е “правене” на литературен мит, оповаващ се на ars memoriae ( лат. - изкуството на паметта) . Няма да е пресилено, дори да сведем иносказателното патетично внушение на Вазовия цикъл до изповедното Августиново възклицание: “Велика е силата на паметта!”. И за да не се отдалечаваме прекалено - Батак, като частен случай, който като синекдоха може да се отнесе към цялото Априлско въстание, е типичен пример за историческо събитие, превърнало се...
Публикуване на коментар
Прочетете още

Robert Frost - fire and ice in verse

От RalitsaL
Some say Robert Frost is one of the most significant poets in modern American literature. Some critics push him in the margins of American literature. In a sense, Frost stands at the crossroads of nineteenth-century American poetry and modernism. He is either modernist but never innovator or his poetry is traditional but in original way. One of the most popular of his poems and usually anthologized is called “Fire and Ice”. The poem was originally published in December 1920 in Harper’s Magazine. And then added into Pulitzer prize winner poetry book New Hampshire. Simple as a theme, mirror like in verse and thought to be inspired by Dante’s Inferno, this poem may as well be read as subjective piece of art inspired by popular theory at that time that regards the end of the world. The main focus is in the emotional aspect of the poem, which makes “Fire and Ice” all time classic and highly preferable piece to read. In the very beginning of the poem a conflict is stated, a conflict ...
Публикуване на коментар
Прочетете още