Imagining of Literature

„Черна светлина“, Галин Никифоров. София, Сиела, 2022. За някои писатели сме свикнали да говорим за впечатляващи първи изречения. Та кой не е цитирал знаменателните първи думи от "Ана Каренина" или "Сто години самота"? Ала за Галин Никифоров можем да кажем, че е усъвършенствал заключителните си слова. Независимо колко впечатлени сме от цялостното изпълнение в един негов роман - дотолкова, че да се възхищаваме на професионализма, който внася в писателското поприще - не можем да не започнем със силата на последните му изречения. Парадоксално, нали? Но за "Черна светлина" не е достатъчно да се каже, че е добре написан роман - всички книги на Галин Никифоров (които аз съм чела) са такива. От идеята "ядро", която се разгръща в повествованието със своите релации към общовалидни човешки емоции до самото техне на текста, Никифоров доказва с всеки следващ роман, че надгражда и надскача себе си. Често хората се бъркат за дълбинния смисъл и посланията на ро...

"Колибри", 2015 Като човек, който следи какво излиза на пазара и чете отзиви за книгите (доколкото е възможно с уклон към български автори), знаех за появата на „Гръцко кафе“, но така и не бях посегнала към нея. След едно изненадващо гостуване у свекърва ми обаче забелязах изданието в библиотеката ѝ и го заех. Тя също препоръча четивото като ми каза, че харесва „женски книги“. По принцип съм скептична към точно такава литература (не че като малка не четях всички любовни романи на „Бард“ в библиотеката на майка ми), но се опитвам да бъда и непредубедена към книгите, към които посягам („Живот в скалите“ беше голямо „прехвалено“ разочарование). Конкретно за романа „Гръцко кафе“ – разказването в него е изповедно, ориентирано от майката към детето ѝ, като целта на изграждането „история в история“ на повествованието е да съгради модел от предшественици, който детето да познава в процеса на опознаване на себе си. Миналото се преплита с настоящето, подплътявайки го с драмати...