Пропускане към основното съдържание

„Поразените“ от Теодора Димова – текст-памет

Сиела, 2019

„Поразените“ от Теодора Димова е роман, който остава в съзнанието на четящия, дори когато той още чете текста. Малка по обем, но особено въздействаща, книгата си поставя за задача да разкаже, чрез говоренето да сътвори и съхрани памет за събития, които ни се струват толкова фантастични все едно са фикция. Това преплитане на историческо и фикционално до голяма степен напомня, а и участва в историчния дискурс на 20 век, където историята се мисли не като големия събитиен разказ, а като множество от разкази, репортажи, лични изповеди и спомени, които съставят корпуса на историята.

„Поразените“ съдържа няколко истории, все женски гласове, които говорят за загубата на съпрузи и бащи, за белезите върху паметта и живота, които тези загуби оставят. Всеки разказ е дълбоко личен, емоционален, дълбинно изповеден, но и свидетелски. Споменът остава в обръщението към любимия, в завета към децата, в наследяването на знанието, което идва от поколението на бабите. Това, което свързва разказите на пръв поглед е случайно – трима мъже, които по един или друг начин са свързани с едно населено място, накрая намират смъртта си заедно. Техните съпруги разказват за загубата, за смъртта, за това какво са могли или не могли да направят, за да променят съдбата на семейството си. Наглед свързани само от фактологичното, разказите на жените се обединяват и от друг силен мотив в романа – женската интуиция за надвиснала беда, шестото чувство за гибелта не само на един живот, но и на цялото семейство.

Жените знаят. Тяхното познание не се базира само на случващото се, а и на особения им поглед, който стига отвъд, който им предсказва с жестока точност за трагедията, която ще бележи животите им. Мъжете имат друга истина, те са вкоренени, имат чувство за дълг и принадлежност, затова и не могат да провидят, не могат да допуснат, че е възможно „женските приказки“ да се окажат истина. Гордостта им ги заслепява, моралът, който ги е ръководел до този момент, се оказва фалшив, подменен, хората, в които са вярвали, вече не са хора. Затова и намират смъртта си, утешени от собствената си асинхронност в един вече непознат свят – и Никола (писателят, а защо не и поетът), и отец Мина (идеалистът и вярващият в чудеса), и бизнесменът Борис (който за разлика от литературния си съименник от „Тютюн“ е честен и почтен).

„Поразените“ е не само текст-памет, защото е предопределен да бъде такъв, но и защото успява да прокара линията между поколенията жени като нишка, изтъкана от знание. Мотивът за познаването на себе си минава през познаването на личната, семейна история.
За мен като читател романът щеше да е достатъчно силен и без последния свидетелски разказ. Първите три са достатъчно въздействащи и майсторски написани, за да оставят необходимия отпечатък у читателя. Особено прекъсването на втория, когато в многоточието откриваме смъртта на жената, учителката по литература, която се мъчи да запази спомена за бащата у децата си. Присъствието на изкуството в романа е чудесна антитеза за случващото се безмерно зло, чиито глави са безкрайно мултиплициращи се. Литература, музика, изобразително изкуство – всички постижения на твореца са омаловажени и принизени от обругаването на тялото и насилствената смърт. Числото три също е част от тази контрастна картина на красиво и грозно, на възвишено и пошло, на човечност и на животински импулси. Сакралността му обаче не може да промени случващото се.


Може би романът „Поразените“ (заглавието изключително добре е подбрано, с акцент върху вредата, която е нанесена) не е подходящ за време на самоизолация, но от друга странна чудесно кореспондира с връхлетялата от нищото заплаха, с чувството, че контролът ти се е изплъзнал, че си само малка пионка в световната шахматна дъска и някой друг, знаен или незнаен, решава съдбата ти. Във всеки случай книгата заслужава да се прочете.

https://www.researchgate.net/profile/Ralica_Luckanova

Коментари

Популярни публикации от този блог

Social expectations and individual anxieties concerning sex and sexual stereotypes in Ian McEwan’s On Chesil Beach

I.                   Introduction Unlike Atonement , where at the very beginning the reader encounters an epigraph from Jane Austin that more or less pre-supposes intertextual clues for further reading, On Chesil Beach does not offer such accommodating leading first steps into its highly condensed narrative. Preoccupied with a single event that provides multivalent analyzing points, the dramatic intensity of the whole book is encoded in that condensed way of telling. 

История и разказ в Случаят Джем на Вера Мутафчиева

История и разказ в Случаят Джем на Вера Мутафчиева “Палачът груб, до лакти в кръв, не е ли чиновникът с червени ръкавели, който историята пише? Вечно с работа зает.” К . Кадийски. “Площадът на Бастилията ” Аристотел говори за разказа като m y thos . Митът , с генеративните си способности да създава и обяснява света, се родее както с литературата, така и с историята. Но разказът също може да бъде мит, както вторичният мит е литературна фикция и както писането на историята превръща нейни участъци в митологични. Опълченците на Шипка е “правене” на литературен мит, оповаващ се на ars memoriae ( лат. - изкуството на паметта) . Няма да е пресилено, дори да сведем иносказателното патетично внушение на Вазовия цикъл до изповедното Августиново възклицание: “Велика е силата на паметта!”. И за да не се отдалечаваме прекалено - Батак, като частен случай, който като синекдоха може да се отнесе към цялото Априлско въстание, е типичен пример за историческо събитие, превърнало се...

Robert Frost - fire and ice in verse

Some say Robert Frost is one of the most significant poets in modern American literature. Some critics push him in the margins of American literature. In a sense, Frost stands at the crossroads of nineteenth-century American poetry and modernism. He is either modernist but never innovator or his poetry is traditional but in original way. One of the most popular of his poems and usually anthologized is called “Fire and Ice”. The poem was originally published in December 1920 in Harper’s Magazine. And then added into Pulitzer prize winner poetry book New Hampshire. Simple as a theme, mirror like in verse and thought to be inspired by Dante’s Inferno, this poem may as well be read as subjective piece of art inspired by popular theory at that time that regards the end of the world. The main focus is in the emotional aspect of the poem, which makes “Fire and Ice” all time classic and highly preferable piece to read. In the very beginning of the poem a conflict is stated, a conflict ...