Пропускане към основното съдържание

„Орехови двори“ – епосът на Миленко Йергович

Изображение
От RalitsaL
За книгата на Миленко Йергович „Орехови двори“ разбрах на една конференция на Факултета по славянски филологии към СУ. Заинтригува ме заглавието, което ми се стори поетично и отпращащо към приказно-вълшебното. Така книгата влезе в списъка ми за четене. Трябваше да минат няколко години обаче, за да успея да стигна до нея.

Когато започнах да чета романа, ми се стори, че съм объркала книгата, защото началото не вещаеше романтичните нотки, подети от заглавието. Във финалите изречения всичко доби значение и смисълът се „окръгли“, т.е. Йергович е успял да направи това, за което много романисти си мечтаят: да разкаже една История, с всички разклоняващи се разкази, за да се върне в началната точка – а именно раждането.
Струва ми се, че желанието да разкажеш раните на историята през дните на обикновените хора, които я изживяват, е балкански импулс, грандиозен и общ порив на родените на този противоречив полуостров, които се стремят да осъзнаят големите трагедии, белязали географската област. Във всяка една национална литература можем да открием такъв стремеж. Йергович обаче не се свени да бъде циничен, да покаже грозотата на човешката природа в цялата ѝ пошлост, дребнавост и осакатеност. По страниците на „Орехови двори“ има алчност, похот, жестокост, отчуждение, омраза, но и любов, състрадание, принципи. Въобще комплексността на човешкото е изваяна с думи, така както старият майстор на дърво измайсторява миниатюрен космос от орехова дървесина за малката Регина.
Впечатляващ е подходът на Йергович да поведе читателя на едно пътешествие, което рачешки се движи назад и назад във времето, за да обхване един почти сто-годишен живот. Тъкмо, когато си мислим, че повествованието се изгубва в тази върволица от исторически трагедии, бесове, войни и ужаси, Йергович умело ни насочва в коловоза на своя разказ и не позволява да изгубим пътя в разклонението на малките разкази, които съставят големия текст.

„Орехови двори“ не претендира да бъде изчерпателна история и разказвачът нееднократно ни предупреждава, че едва ли някога ще ни се даде да разберем едно или друго. Това е съвсем закономерно в живота на всеки човек – никога не знаем всичко. В същото време книгата ще се хареса на онези читатели, които ценят богатия, фактологичен разказ.


Като част от тази разкъсвана от противоречия земя, Балканите, ние можем да съпреживеем разказаното, затова препоръчвам книгата на Миленко Йергович. За мен лично се оказа голям плюс това, че голяма част от действието се развива в Дубровник и можех да усетя съвсем лекия дъх на море от страниците на книгата. А какво по-хубаво от това, книга да те пренесе в чужда страна и далечен град?

https://www.researchgate.net/profile/Ralica_Luckanova
Етикети:

Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Robert Frost - fire and ice in verse

От RalitsaL
Some say Robert Frost is one of the most significant poets in modern American literature. Some critics push him in the margins of American literature. In a sense, Frost stands at the crossroads of nineteenth-century American poetry and modernism. He is either modernist but never innovator or his poetry is traditional but in original way. One of the most popular of his poems and usually anthologized is called “Fire and Ice”. The poem was originally published in December 1920 in Harper’s Magazine. And then added into Pulitzer prize winner poetry book New Hampshire. Simple as a theme, mirror like in verse and thought to be inspired by Dante’s Inferno, this poem may as well be read as subjective piece of art inspired by popular theory at that time that regards the end of the world. The main focus is in the emotional aspect of the poem, which makes “Fire and Ice” all time classic and highly preferable piece to read. In the very beginning of the poem a conflict is stated, a conflict ...
Публикуване на коментар
Прочетете още

История и разказ в Случаят Джем на Вера Мутафчиева

От RalitsaL
История и разказ в Случаят Джем на Вера Мутафчиева “Палачът груб, до лакти в кръв, не е ли чиновникът с червени ръкавели, който историята пише? Вечно с работа зает.” К . Кадийски. “Площадът на Бастилията ” Аристотел говори за разказа като m y thos . Митът , с генеративните си способности да създава и обяснява света, се родее както с литературата, така и с историята. Но разказът също може да бъде мит, както вторичният мит е литературна фикция и както писането на историята превръща нейни участъци в митологични. Опълченците на Шипка е “правене” на литературен мит, оповаващ се на ars memoriae ( лат. - изкуството на паметта) . Няма да е пресилено, дори да сведем иносказателното патетично внушение на Вазовия цикъл до изповедното Августиново възклицание: “Велика е силата на паметта!”. И за да не се отдалечаваме прекалено - Батак, като частен случай, който като синекдоха може да се отнесе към цялото Априлско въстание, е типичен пример за историческо събитие, превърнало се...
Публикуване на коментар
Прочетете още
От RalitsaL
Lessons in Chemistry: A Book Review As a young mind, I was enthralled by feminism, its theoretical waves informing not only my PhD but also my stance in life, with the voices of many influential writers, such as Angela Carter, echoing through my academic and broader academic experiences. Naturally, when trapped for hours at an international airport with nothing to do but browse books, I picked Bonnie Garmus’s debut novel. Despite a feminist-centered beginning, my review will not focus on women's rights and injustices. Yes, the book talks plenty about female lives cursed by a male-centered society, forced to live on its fringes because of their sex and because of fear. What I found amusing was the fact that men, who have nothing but crude power to exhibit, are depicted as instinct-driven, jealous, and will-deprived excuses for human beings. No, it’s not me – the feminist bitch, it’s them – violent and tyrannic ‘men’. Only naturally, in such circumstances, a woman full of talents man...
Публикуване на коментар
Прочетете още