Пропускане към основното съдържание

„Земя на сенки“ – Елизабет Костова

Изображение
От RalitsaL
Колибри, 2017

„Земя на сенки“ се вписва в творчеството на Елизабет Костова и до голяма степен „прилича“ на другите й романи – загадъчна история, която се разплита брънка по брънка в изпълнен с обрати път на разкриване. Има го „екшъна“, мистерията, „специалистът“, който единствен може да достигне до сърцевината на загадката.

Още от „Историкът“ прави впечатление усърдието на авторката да подрежда и проучва материала си, да са създаде интригуващ сюжет. „Земя на сенки“ ни пренася на българска територия, където една скърбяща и уязвима чужденка е ненадейно въвлечена в странната история на урна с тленни останки. За неин голям късмет тя попада на таксиметров шофьор-поет, който освен че е спечелил национална награда за творбите си, се оказва и бивш инспектор. Двамата тръгват на опасно пътешествие през гори, планини и море, за да върнат мистериозния предмет, който крие повече тайни, отколкото предполагат.

Приключението им продължава близо седмица, но те устояват на предизвикателствата и между тях се заражда искрено приятелство. В лицето на Боби-Аспарух Александра припознава загубения си брат и успява да се излекува от чувството си за вина.

Макар и увлекателна, историята е твърде шаблонна, с недостоверни герои и твърде неправдоподобни връзки. Въпреки обема на романа грижливо са обяснени всички дребни части от сюжета и нищо не е оставено на случайността, но именно заради това достоверността на историята още повече страда. Въвеждането на герои, които служат само, за да продължат наратива с разказа си също е някак преиграно. Те са натоварени и с друга функция – да покажат лицето на България и да въздействат на възприятията на другоземката, някак да я приобщят и направят по-малко чужда и повече своя.


Подозирам, че почитателите на Елизабет Костова са останали разочаровани от „Земя на сенки“, българския роман на писателката. При все това книгата е добро четиво за онези дни, които тъй или иначе трябва да прекараме вкъщи, защото ни повежда по пътищата на страната и на места, които едва ли бихме избрали да посетим на първо време. 

https://www.researchgate.net/profile/Ralica_Luckanova
Етикети:

Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Robert Frost - fire and ice in verse

От RalitsaL
Some say Robert Frost is one of the most significant poets in modern American literature. Some critics push him in the margins of American literature. In a sense, Frost stands at the crossroads of nineteenth-century American poetry and modernism. He is either modernist but never innovator or his poetry is traditional but in original way. One of the most popular of his poems and usually anthologized is called “Fire and Ice”. The poem was originally published in December 1920 in Harper’s Magazine. And then added into Pulitzer prize winner poetry book New Hampshire. Simple as a theme, mirror like in verse and thought to be inspired by Dante’s Inferno, this poem may as well be read as subjective piece of art inspired by popular theory at that time that regards the end of the world. The main focus is in the emotional aspect of the poem, which makes “Fire and Ice” all time classic and highly preferable piece to read. In the very beginning of the poem a conflict is stated, a conflict ...
Публикуване на коментар
Прочетете още

История и разказ в Случаят Джем на Вера Мутафчиева

От RalitsaL
История и разказ в Случаят Джем на Вера Мутафчиева “Палачът груб, до лакти в кръв, не е ли чиновникът с червени ръкавели, който историята пише? Вечно с работа зает.” К . Кадийски. “Площадът на Бастилията ” Аристотел говори за разказа като m y thos . Митът , с генеративните си способности да създава и обяснява света, се родее както с литературата, така и с историята. Но разказът също може да бъде мит, както вторичният мит е литературна фикция и както писането на историята превръща нейни участъци в митологични. Опълченците на Шипка е “правене” на литературен мит, оповаващ се на ars memoriae ( лат. - изкуството на паметта) . Няма да е пресилено, дори да сведем иносказателното патетично внушение на Вазовия цикъл до изповедното Августиново възклицание: “Велика е силата на паметта!”. И за да не се отдалечаваме прекалено - Батак, като частен случай, който като синекдоха може да се отнесе към цялото Априлско въстание, е типичен пример за историческо събитие, превърнало се...
Публикуване на коментар
Прочетете още
От RalitsaL
Lessons in Chemistry: A Book Review As a young mind, I was enthralled by feminism, its theoretical waves informing not only my PhD but also my stance in life, with the voices of many influential writers, such as Angela Carter, echoing through my academic and broader academic experiences. Naturally, when trapped for hours at an international airport with nothing to do but browse books, I picked Bonnie Garmus’s debut novel. Despite a feminist-centered beginning, my review will not focus on women's rights and injustices. Yes, the book talks plenty about female lives cursed by a male-centered society, forced to live on its fringes because of their sex and because of fear. What I found amusing was the fact that men, who have nothing but crude power to exhibit, are depicted as instinct-driven, jealous, and will-deprived excuses for human beings. No, it’s not me – the feminist bitch, it’s them – violent and tyrannic ‘men’. Only naturally, in such circumstances, a woman full of talents man...
Публикуване на коментар
Прочетете още