Пропускане към основното съдържание

„Свети Вълк“ на Елена Алексиева

Факел Експрес, 2018

За тази книга на Елена Алексиева научих от ЛВ и след това в полезрението ми остана скандала, разразил се покрай награждаването в конкурса „13 века България“ – 2019. Тези дни (както на всички нас) ми се отдаде случай да я прочета.
Разбираемо е защо масовият читател не е привлечен от книгата и защо други романи (сантиментално-холивудски посредствени) са предпочитани. „Свети Вълк“ се чете трудно, но веднъж навлязъл из дебрите му, читателят не може да спре да следва редуването на тъмнината и светлината, на горе и долу, на тук и там. Книгата на Елена Алексиева е срещата с Другия – странника, чужденеца, чудака, лудия. Тя е калейдоскоп от извървяване на пътища.

Романът е разделен на три части, като всяка глава носи различно заглавие. Едва третата част повтаря заглавието на творбата. Във всяка една от частите виждаме един човек с много имена, но безименен (едва в края героят е наречен и с това разпознат). Този пътник, който пътува без ясна цел и посока, просто оставяйки се на житейския път да го води, повлича след себе си други хора и случки, които се вплитат в кълбо от случайни и неслучайни събития и срещи.
Романът е разказ за (себе)познаването, за откриването на човека, за приемането на различния и за избора да открием себе си. В същото време е много алегорична история за един местен „спасител“, който със словото на луд пророк може да повлияе на съдбите на няколко човека, които поемат по посочения път и без да съзнават стават негови последователи. Той тръгва отдолу, от мрака на мините, от тъмната утроба на нощта и земята, за да се изкачи горе, където слънцето с огнена мощ проповядва. Този човек спасява не само хора, но и животни, защото чувства всички еднакво близки и родствени.

В този калейдоскоп от чудатости външното е само фон, на който се проектира вътрешното „случване“, изживяванията на героите. Филмът в техните глави е много по-плътен и наситен, детайлно разказан и разигран. Навън се случват апокалиптични бури, за да може заблуденият да намери пътя, тривиални срещи, лов на вълци, любови и раздели. Затова е и толкова трудно да се преразкаже какво се случва в романа, защото случването е не биографията на героите, а тяхното битуване.

Финалът на романа е оптимистичен, всеки накрая е намерил своето място по силата на предсказаното и предначертаното, а новият живот буквално и метафорично набъбва, за да донесе надеждата.

Редно е да се отбележат някои негативи (къде субективно-обусловени, къде не) – в метафорично-алегоричен план понякога се постига една прекаленост, изопаченост, абсурдност, която замъглява основната тема за премахването на различието и отстояването на човешкото в неговата творческа същност. Писането в романа ми напомня на Павел Вежинов с категоричността на авторовата позиция по моралната ос на написаното, а всеки ексцес рано или късно се превръща в пародия на себе си. 

https://www.researchgate.net/profile/Ralica_Luckanova

Коментари

Популярни публикации от този блог

Social expectations and individual anxieties concerning sex and sexual stereotypes in Ian McEwan’s On Chesil Beach

I.                   Introduction Unlike Atonement , where at the very beginning the reader encounters an epigraph from Jane Austin that more or less pre-supposes intertextual clues for further reading, On Chesil Beach does not offer such accommodating leading first steps into its highly condensed narrative. Preoccupied with a single event that provides multivalent analyzing points, the dramatic intensity of the whole book is encoded in that condensed way of telling. 

История и разказ в Случаят Джем на Вера Мутафчиева

История и разказ в Случаят Джем на Вера Мутафчиева “Палачът груб, до лакти в кръв, не е ли чиновникът с червени ръкавели, който историята пише? Вечно с работа зает.” К . Кадийски. “Площадът на Бастилията ” Аристотел говори за разказа като m y thos . Митът , с генеративните си способности да създава и обяснява света, се родее както с литературата, така и с историята. Но разказът също може да бъде мит, както вторичният мит е литературна фикция и както писането на историята превръща нейни участъци в митологични. Опълченците на Шипка е “правене” на литературен мит, оповаващ се на ars memoriae ( лат. - изкуството на паметта) . Няма да е пресилено, дори да сведем иносказателното патетично внушение на Вазовия цикъл до изповедното Августиново възклицание: “Велика е силата на паметта!”. И за да не се отдалечаваме прекалено - Батак, като частен случай, който като синекдоха може да се отнесе към цялото Априлско въстание, е типичен пример за историческо събитие, превърнало се...

Robert Frost - fire and ice in verse

Some say Robert Frost is one of the most significant poets in modern American literature. Some critics push him in the margins of American literature. In a sense, Frost stands at the crossroads of nineteenth-century American poetry and modernism. He is either modernist but never innovator or his poetry is traditional but in original way. One of the most popular of his poems and usually anthologized is called “Fire and Ice”. The poem was originally published in December 1920 in Harper’s Magazine. And then added into Pulitzer prize winner poetry book New Hampshire. Simple as a theme, mirror like in verse and thought to be inspired by Dante’s Inferno, this poem may as well be read as subjective piece of art inspired by popular theory at that time that regards the end of the world. The main focus is in the emotional aspect of the poem, which makes “Fire and Ice” all time classic and highly preferable piece to read. In the very beginning of the poem a conflict is stated, a conflict ...