Пропускане към основното съдържание

Романът на Алва Вандербилт от Терез Ан Фаулър

Изображение
От RalitsaL
„Обсидиан“, 2019, прев. Надя Баева

Романът на Алва Вандербилт е образцов за жанра биографични и исторически романи. Терез Ан Фаулър опитно развежда читателите си в Ню Йорк и Европа през 19 век, претворявайки картината на порядките, вълнуващи висшето общество през този период. На пръв поглед историята за брак по сметка е твърде познат сюжет, но настойчивостта, с която героинята успява да направи от уредения си брак нещо като своеобразна кариера, е впечатляваща.

Когато Алва Смит, дъщеря на обеднял плантатор и амбициозна майка с афинитет към титлите, остава единственият шанс за спасение на семейството си, тя не се поколебава да изпълни дълга си. Семейство Вандербилт са изключително богати, ала вратите към висшето общество са затворени за тях. Привличайки Алва към семейството си, те се надяват, че това ще им помогне да се наредят сред каймака на Ню Йорк. Алва, от друга страна, мечтае за охолство и добри шансове за сестрите, а после и за децата си.

Методично и с усилие, тя успява да направи от себе си образцова съпруга и да извлече максимума от парите на семейство Вандербилт, така че милионите им завинаги да останат вплетени в шеметната история на град Ню Йорк. Освен с грандиозни архитектурни планове, благотворителност и организирането на най-запомнящите се балове, Алва се увлича и по идеите за права на жените.

Когато претърпява дълбоко лично разочарование, Алва решава, че е настъпил моментът да превърне успеха си на съпруга в лично щастие. Превръщайки се в първата жена, която получава развод и запазва определен финансов статут, тя най-сетне може да се отдаде на лично щатие. Идеята за право на жените да гласуват се превръща в нейна нова цел и заедно с новия си съпруг тя лобира за въвеждането на съответния закон.


Историята на Алва Вандербилт е вдъхновяваща, не заради пищното богатство и разкош, които бракът ѝ донася, а заради способността една жена да изгради и отстоява себе си във време, доминирано изцяло от мъже.

https://www.researchgate.net/profile/Ralica_Luckanova
Етикети:

Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Social expectations and individual anxieties concerning sex and sexual stereotypes in Ian McEwan’s On Chesil Beach

От RalitsaL
I.                   Introduction Unlike Atonement , where at the very beginning the reader encounters an epigraph from Jane Austin that more or less pre-supposes intertextual clues for further reading, On Chesil Beach does not offer such accommodating leading first steps into its highly condensed narrative. Preoccupied with a single event that provides multivalent analyzing points, the dramatic intensity of the whole book is encoded in that condensed way of telling. 
Публикуване на коментар
Прочетете още

История и разказ в Случаят Джем на Вера Мутафчиева

От RalitsaL
История и разказ в Случаят Джем на Вера Мутафчиева “Палачът груб, до лакти в кръв, не е ли чиновникът с червени ръкавели, който историята пише? Вечно с работа зает.” К . Кадийски. “Площадът на Бастилията ” Аристотел говори за разказа като m y thos . Митът , с генеративните си способности да създава и обяснява света, се родее както с литературата, така и с историята. Но разказът също може да бъде мит, както вторичният мит е литературна фикция и както писането на историята превръща нейни участъци в митологични. Опълченците на Шипка е “правене” на литературен мит, оповаващ се на ars memoriae ( лат. - изкуството на паметта) . Няма да е пресилено, дори да сведем иносказателното патетично внушение на Вазовия цикъл до изповедното Августиново възклицание: “Велика е силата на паметта!”. И за да не се отдалечаваме прекалено - Батак, като частен случай, който като синекдоха може да се отнесе към цялото Априлско въстание, е типичен пример за историческо събитие, превърнало се
Публикуване на коментар
Прочетете още

Амелия Личева, „Потребност от рециклиране“, София: „Лексикон“, 2021

От RalitsaL
Срещата ми със стихосбирката на Амелия Личева дойде в момент, когато емоционалното взима преимущество пред рационалното. Това лично говорене рамкира и цялостното ми възприемане на сборника – субективно, сетивно, изпълнено с емоции. Но не е ли ролята на лириката именно такава – да споделя усещания, впечатления, които впрягат езика в неговата ювелирност, за да повлекат читателя в центробежната си сила? В този смисъл аз съм твърде изкушен читател – освен по дирите на породената емоция, аз търся и скритите препратки, забуленият смисъл, имплицитното. А „Потребност от рециклиране“ е една амалгама (тази звучна дума се появява в две стихотворения) от опит, от спомняния, от гласове. Самата вътрешна структура на книгата задава основните смислови „горещи точки“ на тази ерудирана поезия. Въпреки това една не пресекваща нишка (като тази на Ариадна) пронизва целостта на стихосбирката – това е кръстопътят между вчера и днес, между памет и бъдеще, между бъдно и отминало, между любов и загуба, между
Публикуване на коментар
Прочетете още