Imagining of Literature

„Черна светлина“, Галин Никифоров. София, Сиела, 2022. За някои писатели сме свикнали да говорим за впечатляващи първи изречения. Та кой не е цитирал знаменателните първи думи от "Ана Каренина" или "Сто години самота"? Ала за Галин Никифоров можем да кажем, че е усъвършенствал заключителните си слова. Независимо колко впечатлени сме от цялостното изпълнение в един негов роман - дотолкова, че да се възхищаваме на професионализма, който внася в писателското поприще - не можем да не започнем със силата на последните му изречения. Парадоксално, нали? Но за "Черна светлина" не е достатъчно да се каже, че е добре написан роман - всички книги на Галин Никифоров (които аз съм чела) са такива. От идеята "ядро", която се разгръща в повествованието със своите релации към общовалидни човешки емоции до самото техне на текста, Никифоров доказва с всеки следващ роман, че надгражда и надскача себе си. Често хората се бъркат за дълбинния смисъл и посланията на ро