Пропускане към основното съдържание

Публикации


Знамена и ключове

„Понякога си мисля, че ако се взирам много силно, ще мога да погледна в миналото.“ „Умни деца“, Анджела Картър, пр. Ангел Игов   „Той е огромното хранилище за време, за изхвърлените времена на всички мъже и жени, живели, работили, сънували и умрели на улиците, които растат като своенравно органично нещо, разгръщат се като листенцата на потънала в кал роза и все пак тъй напълно им липсва мимолетност, че запазват миналото на случайни пластове…“ „Адските машини за желания на доктор Хофман“, А. Картър, пр. Ангел Игов   Изследването на писателя и преводач Ангел Игов „Знамена и ключове: поетика на епиграфа“, изд. Жанет 45“, 2022, начева не без известна „игра“ със знаковостта на изследвания „обект“ – през личното четене на епиграфа и първия досег с неговата двойнственост. Така въведението на Ангел Игов снабдява читателя с два подстъпа към изследването: а) епиграфът като практика, медиираща между два текста и б) читателската перцепция на тази практика. Две стратегии, които в една и
Скорошни публикации

Michel Houellebecq’s Submission

Submission? Freshly out of my PhD, I find myself in a post-state where fatigue of extensive writing still lingers but the desire of a new project is becoming more prominent with each day. However disillusioned I felt after the first feat (which defending my neo gothic project was), the need to research, to work or simply be engaged in the literary field was overwhelming. As a means of winding down I have always preferred reading and that is how I stumbled upon Michel Houellebecq’s Submission . I intend not to review the novel but to comment the possibilities it draws for the near future. If you are not acquainted with the plot, I will outline the basics. In some 10 years from now the political map of Europe is reshaped by the inclusion of Muslim parties that actively take part in every area of life. After the last election in France the Muslim party candidate is named the next president and his governing policies include great changes in education and society. Patriarchy is the ‘ne

„Черна светлина“ – за привидния оксиморон на Галин Никифоров

„Черна светлина“, Галин Никифоров. София, Сиела, 2022. За някои писатели сме свикнали да говорим за впечатляващи първи изречения. Та кой не е цитирал знаменателните първи думи от "Ана Каренина" или "Сто години самота"? Ала за Галин Никифоров можем да кажем, че е усъвършенствал заключителните си слова. Независимо колко впечатлени сме от цялостното изпълнение в един негов роман - дотолкова, че да се възхищаваме на професионализма, който внася в писателското поприще - не можем да не започнем със силата на последните му изречения. Парадоксално, нали? Но за "Черна светлина" не е достатъчно да се каже, че е добре написан роман - всички книги на Галин Никифоров (които аз съм чела) са такива. От идеята "ядро", която се разгръща в повествованието със своите релации към общовалидни човешки емоции до самото техне на текста, Никифоров доказва с всеки следващ роман, че надгражда и надскача себе си. Често хората се бъркат за дълбинния смисъл и посланията на ро

Човекът, (бог) и машината

"Бог с машина. Изваждане на човека (от Романтизма до трансхуманизма)" изд. „ Versus “ , 2022 г. на Миглена Николчина не е книга, а тяло (corpus), "съшито" от три книги (всяка от които съставена от различни части), които изследват напрегнатата (взаимо)връзка между човека и автомата (машината, робота, изкуствения интелект) през философска, литературоведска, филмова гледна точка. Метафората за "сглобяването" съвсем не е случайна, тя е препратка към "Франкенщайн" на Мери Шели и по-специално към прочита на Чудовището, предложен от Николчина в изследването "Митът за Прометей". Поставяйки "мита" на Шели в основата на романтическото търсене на божественото у човека, Николчина разгръща това търсене и тук, в това изследване, което е плод на десетилетия работа. Но идеята за проект, който да увенчае такъв дългогодишен труд също отпраща към амбицията на Франкенщайн - с голям мащаб, отразяващ тенденции от втората половина на XX век, съср

Амелия Личева, „Потребност от рециклиране“, София: „Лексикон“, 2021

Срещата ми със стихосбирката на Амелия Личева дойде в момент, когато емоционалното взима преимущество пред рационалното. Това лично говорене рамкира и цялостното ми възприемане на сборника – субективно, сетивно, изпълнено с емоции. Но не е ли ролята на лириката именно такава – да споделя усещания, впечатления, които впрягат езика в неговата ювелирност, за да повлекат читателя в центробежната си сила? В този смисъл аз съм твърде изкушен читател – освен по дирите на породената емоция, аз търся и скритите препратки, забуленият смисъл, имплицитното. А „Потребност от рециклиране“ е една амалгама (тази звучна дума се появява в две стихотворения) от опит, от спомняния, от гласове. Самата вътрешна структура на книгата задава основните смислови „горещи точки“ на тази ерудирана поезия. Въпреки това една не пресекваща нишка (като тази на Ариадна) пронизва целостта на стихосбирката – това е кръстопътят между вчера и днес, между памет и бъдеще, между бъдно и отминало, между любов и загуба, между

„Когато капят кестените“ на Стефан Коспартов

Сиела, 2018   Дълго отлагах прочитането на „Когато капят кестените“ заради преувеличените определения „модерна класика“, които съпътстваха книгата с издаването ѝ. Но понеже не съдя нито една книга по корицата, се захванах и с тази. Очевидно авторът (за когото, признавам си, не знам нищо) е повлиян от силната литературна традиция, не само българска, но и световна и за това свидетелстват пластовете на „литературни“ наслагвания в романа. Имаме вплитане на различни техники на разказване, две исторически линии на случване, подстъпи към други романи и други светове – сънят, смъртта, лудостта, страданието. В крайна сметка романът не оставя чувство за модерна класика след като последните петдесетина страници мъчат читателя a la „Престъпление и наказание“. Въобще причинно-следствената връзка между събитията, там, където тя трябва да съществува, вместо да се губи в магически реализъм, е хлабава, когато трябва да се обясни най-значещият акт на Никола – убийството на Тасев. Ако Никола пише

Ивинела Самуилова, „Бабо, разкажи ми спомен“

Хермес, 2017 Реших да пиша за книгата „Бабо, разкажи ми спомен“, защото е от онзи тип четива, които провокират лична реакция. За мен „историите от махала Небесна“ са близки, не защото са ми се случили, но защото създават атмосфера близка до моето детство. А детството е онова вълшебно време, когато всичко ни се струва чудесно и изпълнено с магичност, именно защото можем да усетим ласката на бабината ръка, която ни предава своята мъдрост за света. Историята се развива в рамките на етнографско проучване за вярванията на старите българи (което доста оптимистично е получило добро финансиране), ала всъщност е разказ за преживяванията на една млада жена, която преоткрива своя „корен“, сродявайки се духовно с бездетната баба Жива. Така в записи на песни, стари рецепти и обичаи, жената постепенно навлиза в животоусещането на старците от махала Небесна, всеки от които къта някакво знание за „автентичното“ българско. През разкази за шевици и прародители, за символиката на хорото и мъжкото и ж