„Понякога си мисля, че ако се взирам много силно, ще мога да погледна в миналото.“ „Умни деца“, Анджела Картър, пр. Ангел Игов „Той е огромното хранилище за време, за изхвърлените времена на всички мъже и жени, живели, работили, сънували и умрели на улиците, които растат като своенравно органично нещо, разгръщат се като листенцата на потънала в кал роза и все пак тъй напълно им липсва мимолетност, че запазват миналото на случайни пластове…“ „Адските машини за желания на доктор Хофман“, А. Картър, пр. Ангел Игов Изследването на писателя и преводач Ангел Игов „Знамена и ключове: поетика на епиграфа“, изд. Жанет 45“, 2022, начева не без известна „игра“ със знаковостта на изследвания „обект“ – през личното четене на епиграфа и първия досег с неговата двойнственост. Така въведението на Ангел Игов снабдява читателя с два подстъпа към изследването: а) епиграфът като практика, медиираща между два текста и б) читателската перцепция на тази практика. Две стратегии, които в една и
Submission? Freshly out of my PhD, I find myself in a post-state where fatigue of extensive writing still lingers but the desire of a new project is becoming more prominent with each day. However disillusioned I felt after the first feat (which defending my neo gothic project was), the need to research, to work or simply be engaged in the literary field was overwhelming. As a means of winding down I have always preferred reading and that is how I stumbled upon Michel Houellebecq’s Submission . I intend not to review the novel but to comment the possibilities it draws for the near future. If you are not acquainted with the plot, I will outline the basics. In some 10 years from now the political map of Europe is reshaped by the inclusion of Muslim parties that actively take part in every area of life. After the last election in France the Muslim party candidate is named the next president and his governing policies include great changes in education and society. Patriarchy is the ‘ne
