Пропускане към основното съдържание

Ивинела Самуилова, „Бабо, разкажи ми спомен“

Хермес, 2017


Реших да пиша за книгата „Бабо, разкажи ми спомен“, защото е от онзи тип четива, които провокират лична реакция. За мен „историите от махала Небесна“ са близки, не защото са ми се случили, но защото създават атмосфера близка до моето детство. А детството е онова вълшебно време, когато всичко ни се струва чудесно и изпълнено с магичност, именно защото можем да усетим ласката на бабината ръка, която ни предава своята мъдрост за света.

Историята се развива в рамките на етнографско проучване за вярванията на старите българи (което доста оптимистично е получило добро финансиране), ала всъщност е разказ за преживяванията на една млада жена, която преоткрива своя „корен“, сродявайки се духовно с бездетната баба Жива. Така в записи на песни, стари рецепти и обичаи, жената постепенно навлиза в животоусещането на старците от махала Небесна, всеки от които къта някакво знание за „автентичното“ българско. През разкази за шевици и прародители, за символиката на хорото и мъжкото и женско облекло се разкриват пластовете на българското. Чрез тези разкрития се цели да се наложи идеята за забравата, която тегне над сакралните практики от миналото, защото „градският човек“ помни само празни ритуали, откъснат е от същината на живота и неговия божествен ритъм. Нищо чудно, че Елин Пелин е цитиран неведнъж в хода на разказа, неговата интерпретация за сблъсъка между селото и града е централна тема в повествованието.

Въпреки че предлага интересни и понякога много забавни случки из живота на махала Небесна, книгата засяга щекотливи теми като турското робство и съвременните политики за интерпретирането му като присъствие, комунизма и неговото влияние върху селския живот, та дори и въпросите за пола и половото самоопределяне. Посланието е ясно – по възрожденски да се събудим от заплахата на глобализма и упадъчните чужди влияния, за да съхраним самобитността си. За съжаление, не е отчетено неизбежното вървене „напред“, което малко или много белязва всяка култура.

Със сигурност книгата е въздействаща и са отбелязани всички използвани източници, за разлика от друга нашумяла книга с претенции за описване на българското. Езикът на разказвачката е ерудиран и в същото време героите са самобитни и звучат достоверно и автентично. Може би много от нас биха превърнали рефрена „бабо, разкажи ми спомен“ в практика, докато все още могат да се възползват от мъдростта на своите прародители, а това вече е големият успех на книгата. 

https://www.researchgate.net/profile/Ralica_Luckanova

Коментари

Популярни публикации от този блог

Social expectations and individual anxieties concerning sex and sexual stereotypes in Ian McEwan’s On Chesil Beach

I.                   Introduction Unlike Atonement , where at the very beginning the reader encounters an epigraph from Jane Austin that more or less pre-supposes intertextual clues for further reading, On Chesil Beach does not offer such accommodating leading first steps into its highly condensed narrative. Preoccupied with a single event that provides multivalent analyzing points, the dramatic intensity of the whole book is encoded in that condensed way of telling. 

История и разказ в Случаят Джем на Вера Мутафчиева

История и разказ в Случаят Джем на Вера Мутафчиева “Палачът груб, до лакти в кръв, не е ли чиновникът с червени ръкавели, който историята пише? Вечно с работа зает.” К . Кадийски. “Площадът на Бастилията ” Аристотел говори за разказа като m y thos . Митът , с генеративните си способности да създава и обяснява света, се родее както с литературата, така и с историята. Но разказът също може да бъде мит, както вторичният мит е литературна фикция и както писането на историята превръща нейни участъци в митологични. Опълченците на Шипка е “правене” на литературен мит, оповаващ се на ars memoriae ( лат. - изкуството на паметта) . Няма да е пресилено, дори да сведем иносказателното патетично внушение на Вазовия цикъл до изповедното Августиново възклицание: “Велика е силата на паметта!”. И за да не се отдалечаваме прекалено - Батак, като частен случай, който като синекдоха може да се отнесе към цялото Априлско въстание, е типичен пример за историческо събитие, превърнало се

Амелия Личева, „Потребност от рециклиране“, София: „Лексикон“, 2021

Срещата ми със стихосбирката на Амелия Личева дойде в момент, когато емоционалното взима преимущество пред рационалното. Това лично говорене рамкира и цялостното ми възприемане на сборника – субективно, сетивно, изпълнено с емоции. Но не е ли ролята на лириката именно такава – да споделя усещания, впечатления, които впрягат езика в неговата ювелирност, за да повлекат читателя в центробежната си сила? В този смисъл аз съм твърде изкушен читател – освен по дирите на породената емоция, аз търся и скритите препратки, забуленият смисъл, имплицитното. А „Потребност от рециклиране“ е една амалгама (тази звучна дума се появява в две стихотворения) от опит, от спомняния, от гласове. Самата вътрешна структура на книгата задава основните смислови „горещи точки“ на тази ерудирана поезия. Въпреки това една не пресекваща нишка (като тази на Ариадна) пронизва целостта на стихосбирката – това е кръстопътят между вчера и днес, между памет и бъдеще, между бъдно и отминало, между любов и загуба, между