Ивинела Самуилова, „Бабо, разкажи ми спомен“

Хермес, 2017

Реших да пиша за книгата „Бабо, разкажи ми спомен“, защото е от онзи тип четива, които провокират лична реакция. За мен „историите от махала Небесна“ са близки, не защото са ми се случили, но защото създават атмосфера близка до моето детство. А детството е онова вълшебно време, когато всичко ни се струва чудесно и изпълнено с магичност, именно защото можем да усетим ласката на бабината ръка, която ни предава своята мъдрост за света.

Историята се развива в рамките на етнографско проучване за вярванията на старите българи (което доста оптимистично е получило добро финансиране), ала всъщност е разказ за преживяванията на една млада жена, която преоткрива своя „корен“, сродявайки се духовно с бездетната баба Жива. Така в записи на песни, стари рецепти и обичаи, жената постепенно навлиза в животоусещането на старците от махала Небесна, всеки от които къта някакво знание за „автентичното“ българско. През разкази за шевици и прародители, за символиката на хорото и мъжкото и женско облекло се разкриват пластовете на българското. Чрез тези разкрития се цели да се наложи идеята за забравата, която тегне над сакралните практики от миналото, защото „градският човек“ помни само празни ритуали, откъснат е от същината на живота и неговия божествен ритъм. Нищо чудно, че Елин Пелин е цитиран неведнъж в хода на разказа, неговата интерпретация за сблъсъка между селото и града е централна тема в повествованието.

Въпреки че предлага интересни и понякога много забавни случки из живота на махала Небесна, книгата засяга щекотливи теми като турското робство и съвременните политики за интерпретирането му като присъствие, комунизма и неговото влияние върху селския живот, та дори и въпросите за пола и половото самоопределяне. Посланието е ясно – по възрожденски да се събудим от заплахата на глобализма и упадъчните чужди влияния, за да съхраним самобитността си. За съжаление, не е отчетено неизбежното вървене „напред“, което малко или много белязва всяка култура.

Със сигурност книгата е въздействаща и са отбелязани всички използвани източници, за разлика от друга нашумяла книга с претенции за описване на българското. Езикът на разказвачката е ерудиран и в същото време героите са самобитни и звучат достоверно и автентично. Може би много от нас биха превърнали рефрена „бабо, разкажи ми спомен“ в практика, докато все още могат да се възползват от мъдростта на своите прародители, а това вече е големият успех на книгата. 

https://www.researchgate.net/profile/Ralica_Luckanova