Пропускане към основното съдържание

Homo Ludens – Йохан Хьойзинха


Изд. „Захарий Стоянов“

Изследването на холандския учен Йохан Хьойзинха се отличава с богата ерудиция, интересна теза и множество аргументи, които свързват играта в лингвистичен и онтологичен план с правенето на култура.

В теоретичната рамка на изследването освен, че се проследява как играта и импулсите за игра са в основата на редица културни практики, изследователят успява изключително занимателно да представи различни цивилизационни феномени като облеклото или спорта в релация със своята теория за играта като пораждаща култура. Логично изследването преминава през бихевиористични постановки, намесва и биологичното, за да покаже, че подходът към играта не е същия при хората и животните. Следващата стъпка е да се разгледат различните „игри“ и игрови механизми и как практиката на играта водят до сформирането на култура.

Изследвани са древни цивилизации от целия свят – Индия, Китай, Япония, Африка и Америка, за да се подкрепи с аргументи тезата, че игра може да се открие във всеки елемент от културата, която познаваме днес. Изследвани са и са съпоставяни различни думи за игра, за да се установи родство или да се изтъкнат разлики. Въпреки че на места връзката между културни и игрови практики е леко преувеличена, тезата за „играещия човек“ е изключително продуктивна.

Занимателна книга дори и за незапознати с материята читатели. Бих казала, че е задължително четиво за всеки, който проявява интерес към културна история.


https://www.researchgate.net/profile/Ralica_Luckanova

Коментари

Популярни публикации от този блог

Social expectations and individual anxieties concerning sex and sexual stereotypes in Ian McEwan’s On Chesil Beach

I.                   Introduction Unlike Atonement , where at the very beginning the reader encounters an epigraph from Jane Austin that more or less pre-supposes intertextual clues for further reading, On Chesil Beach does not offer such accommodating leading first steps into its highly condensed narrative. Preoccupied with a single event that provides multivalent analyzing points, the dramatic intensity of the whole book is encoded in that condensed way of telling. 

История и разказ в Случаят Джем на Вера Мутафчиева

История и разказ в Случаят Джем на Вера Мутафчиева “Палачът груб, до лакти в кръв, не е ли чиновникът с червени ръкавели, който историята пише? Вечно с работа зает.” К . Кадийски. “Площадът на Бастилията ” Аристотел говори за разказа като m y thos . Митът , с генеративните си способности да създава и обяснява света, се родее както с литературата, така и с историята. Но разказът също може да бъде мит, както вторичният мит е литературна фикция и както писането на историята превръща нейни участъци в митологични. Опълченците на Шипка е “правене” на литературен мит, оповаващ се на ars memoriae ( лат. - изкуството на паметта) . Няма да е пресилено, дори да сведем иносказателното патетично внушение на Вазовия цикъл до изповедното Августиново възклицание: “Велика е силата на паметта!”. И за да не се отдалечаваме прекалено - Батак, като частен случай, който като синекдоха може да се отнесе към цялото Априлско въстание, е типичен пример за историческо събитие, превърнало се

Амелия Личева, „Потребност от рециклиране“, София: „Лексикон“, 2021

Срещата ми със стихосбирката на Амелия Личева дойде в момент, когато емоционалното взима преимущество пред рационалното. Това лично говорене рамкира и цялостното ми възприемане на сборника – субективно, сетивно, изпълнено с емоции. Но не е ли ролята на лириката именно такава – да споделя усещания, впечатления, които впрягат езика в неговата ювелирност, за да повлекат читателя в центробежната си сила? В този смисъл аз съм твърде изкушен читател – освен по дирите на породената емоция, аз търся и скритите препратки, забуленият смисъл, имплицитното. А „Потребност от рециклиране“ е една амалгама (тази звучна дума се появява в две стихотворения) от опит, от спомняния, от гласове. Самата вътрешна структура на книгата задава основните смислови „горещи точки“ на тази ерудирана поезия. Въпреки това една не пресекваща нишка (като тази на Ариадна) пронизва целостта на стихосбирката – това е кръстопътят между вчера и днес, между памет и бъдеще, между бъдно и отминало, между любов и загуба, между