Пропускане към основното съдържание

„Литературен обяд“ на Ейлиш ни Гуивна – гурме за читатели

Изображение
От RalitsaL

Първата атестация за качеството на тази книга с разкази от малко превежданата на български ирландска литература е преводачът в лицето на Димитър Камбуров. За запознатите с теоретичната му работа не оставя съмнение, че словото на писателката е предадено с много труд и прецизност, както е заявено и към самия предговор на изданието.
Дванадесетте разказа в изданието на ICU, специално подбрани за българския читател в съвместната работа на автор и преводач[1], несъмнено показват дарът на разказвача. Всеки текст представя интересен поглед „отвътре“ -  как се оцелява; какво значи да си жена в католическа страна, забраняваща абортите; какво е заниманието и отношението на литературни критици и писатели към литературата и т.н. Всеки читател би могъл да открие по нещо интригуващо във всяко едно от произведенията, включени в сборника.
Наред със сюжетното разнообразие и „отрязъците“ от ирландското, с които ни Гуивна ни гощава, особено в първия разказ от значещото 12, произведенията ѝ ни дават поглед „отвън“ към западноевропейското. Дали разказите на родна тема са горчива хапка, всеки читател ще прецени за себе си.
Това издание може да се оприличи на гурме преживяване, заради малките, но изящни порции хумор, критика и самокритика, ирония, и доза гротеска по страниците му. Моят съвет е да се отдадете на изкушението – книгата със сигурност няма да разочарова литературните ви рецептори[2].


[1] Повече за подбора и за историите в сборника, четете в „К“, където писателката разговаря с Марин Бодаков: https://kweekly.bg/publication/3168
[2] Още за сборника и за авторката можете да прочетете тук: https://azcheta.com/ejlish-ni-guivna-interview/

https://www.researchgate.net/profile/Ralica_Luckanova
Етикети:

Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Social expectations and individual anxieties concerning sex and sexual stereotypes in Ian McEwan’s On Chesil Beach

От RalitsaL
I.                   Introduction Unlike Atonement , where at the very beginning the reader encounters an epigraph from Jane Austin that more or less pre-supposes intertextual clues for further reading, On Chesil Beach does not offer such accommodating leading first steps into its highly condensed narrative. Preoccupied with a single event that provides multivalent analyzing points, the dramatic intensity of the whole book is encoded in that condensed way of telling. 
Публикуване на коментар
Прочетете още

История и разказ в Случаят Джем на Вера Мутафчиева

От RalitsaL
История и разказ в Случаят Джем на Вера Мутафчиева “Палачът груб, до лакти в кръв, не е ли чиновникът с червени ръкавели, който историята пише? Вечно с работа зает.” К . Кадийски. “Площадът на Бастилията ” Аристотел говори за разказа като m y thos . Митът , с генеративните си способности да създава и обяснява света, се родее както с литературата, така и с историята. Но разказът също може да бъде мит, както вторичният мит е литературна фикция и както писането на историята превръща нейни участъци в митологични. Опълченците на Шипка е “правене” на литературен мит, оповаващ се на ars memoriae ( лат. - изкуството на паметта) . Няма да е пресилено, дори да сведем иносказателното патетично внушение на Вазовия цикъл до изповедното Августиново възклицание: “Велика е силата на паметта!”. И за да не се отдалечаваме прекалено - Батак, като частен случай, който като синекдоха може да се отнесе към цялото Априлско въстание, е типичен пример за историческо събитие, превърнало се
Публикуване на коментар
Прочетете още

Амелия Личева, „Потребност от рециклиране“, София: „Лексикон“, 2021

От RalitsaL
Срещата ми със стихосбирката на Амелия Личева дойде в момент, когато емоционалното взима преимущество пред рационалното. Това лично говорене рамкира и цялостното ми възприемане на сборника – субективно, сетивно, изпълнено с емоции. Но не е ли ролята на лириката именно такава – да споделя усещания, впечатления, които впрягат езика в неговата ювелирност, за да повлекат читателя в центробежната си сила? В този смисъл аз съм твърде изкушен читател – освен по дирите на породената емоция, аз търся и скритите препратки, забуленият смисъл, имплицитното. А „Потребност от рециклиране“ е една амалгама (тази звучна дума се появява в две стихотворения) от опит, от спомняния, от гласове. Самата вътрешна структура на книгата задава основните смислови „горещи точки“ на тази ерудирана поезия. Въпреки това една не пресекваща нишка (като тази на Ариадна) пронизва целостта на стихосбирката – това е кръстопътят между вчера и днес, между памет и бъдеще, между бъдно и отминало, между любов и загуба, между
Публикуване на коментар
Прочетете още