В себе си

Скромен преводачески опит с едно стихотворение на любимия ми Робърт Фрост.

Into My Own

One of my wishes is that those dark trees,
so old and firm they scarcely show the breeze,
were not, as 'twere, the merest mask of gloom,
But stretched away unto the edge of doom.

I should not be withheld but that some day
into their vastness I should steal away,
Fearless of ever finding open land,
or highway where the slow wheel pours the sand.

I do not see why I should e'er turn back,
Or those should not set forth upon my track
To overtake me, who should miss me here
And long to know if still I held them dear.

They would not find me changed from him the knew--
Only more sure of all I though was true.

Едно от моите желания това е - тъмните дървета, тез,

които толкова устойчиви са, стари, че не допускат полъх и на бриз,

да не бяха, както тъй е, с най-чистата придворна маска натъкмени,

а да бяха разпрострели се надлъж, към Армагедона устремени.

Не би трябвало нищо да ме спира -  в ден един, незабравим

бих искал да избягам, устремен към необятността им.

За възможността неустрашим, по пътя да подиря ширналите се поля

или пък главен път, залян от бавни колела.

И не виждам никаква причина тук някога да се завърна,

и тези, на които ще им липсвам, опитвайки се да ме върнат,

не трябва в пикапа ми да се опитват да се качват,

за да разберат, дали скъпи на сърцето ми остават.

От този, който някога са те познавали, не ще намерят мене променен,

а във всичко, което някога за истина съм мислил, повече от убеден.

https://www.researchgate.net/profile/Ralica_Luckanova