За
книгата на Миленко Йергович „Орехови двори“ разбрах на една конференция на
Факултета по славянски филологии към СУ. Заинтригува ме заглавието, което ми се
стори поетично и отпращащо към приказно-вълшебното. Така книгата влезе в
списъка ми за четене. Трябваше да минат няколко години обаче, за да успея да
стигна до нея.
Когато
започнах да чета романа, ми се стори, че съм объркала книгата, защото началото
не вещаеше романтичните нотки, подети от заглавието. Във финалите изречения
всичко доби значение и смисълът се „окръгли“, т.е. Йергович е успял да направи
това, за което много романисти си мечтаят: да разкаже една История, с всички
разклоняващи се разкази, за да се върне в началната точка – а именно раждането.
Струва
ми се, че желанието да разкажеш раните на историята през дните на обикновените
хора, които я изживяват, е балкански импулс, грандиозен и общ порив на родените
на този противоречив полуостров, които се стремят да осъзнаят големите
трагедии, белязали географската област. Във всяка една национална литература
можем да открием такъв стремеж. Йергович обаче не се свени да бъде циничен, да
покаже грозотата на човешката природа в цялата ѝ пошлост, дребнавост и
осакатеност. По страниците на „Орехови двори“ има алчност, похот, жестокост,
отчуждение, омраза, но и любов, състрадание, принципи. Въобще комплексността на
човешкото е изваяна с думи, така както старият майстор на дърво измайсторява
миниатюрен космос от орехова дървесина за малката Регина.
Впечатляващ
е подходът на Йергович да поведе читателя на едно пътешествие, което рачешки се
движи назад и назад във времето, за да обхване един почти сто-годишен живот.
Тъкмо, когато си мислим, че повествованието се изгубва в тази върволица от
исторически трагедии, бесове, войни и ужаси, Йергович умело ни насочва в
коловоза на своя разказ и не позволява да изгубим пътя в разклонението на
малките разкази, които съставят големия текст.
„Орехови
двори“ не претендира да бъде изчерпателна история и разказвачът нееднократно ни
предупреждава, че едва ли някога ще ни се даде да разберем едно или друго. Това
е съвсем закономерно в живота на всеки човек – никога не знаем всичко. В същото
време книгата ще се хареса на онези читатели, които ценят богатия, фактологичен
разказ.
Като
част от тази разкъсвана от противоречия земя, Балканите, ние можем да
съпреживеем разказаното, затова препоръчвам книгата на Миленко Йергович. За мен
лично се оказа голям плюс това, че голяма част от действието се развива в
Дубровник и можех да усетя съвсем лекия дъх на море от страниците на книгата. А
какво по-хубаво от това, книга да те пренесе в чужда страна и далечен град?
Коментари
Публикуване на коментар