Съвсем инцидентно попаднах на книгата на Йоанна Батор,
една напълно неизвестна за мен авторка. Странно е, че досега не съм попадала на
нищо, написано от нея, като се има предвид, че сферата на академичен интерес на
полякинята съвпада донякъде с моята. Батор е писала докторска дисертация,
изследвайки историята на феминизма и ангажирайки теории и практики на
постмодернизма. Може би тези научни опити намират израз в известното колажиране
и фрагментиране на сюжета в книгата „Тъмно, почти нощ”, както и отявленото
отношение на романа към детективската история и наслагването на пластове на
разказване.
Действието в романа на Йоанна Батор се развива в полския
град Валбжих, откъдето родом е и авторката. Повествованието е първолично и се
води от Алиция (полското за Алиса, като онази на Карол), репортерка в голям
всекидневник, която е изпратена по следите на три изчезнали деца. Героинята се
връща в родния град и родната къща, за да се потопи в не по-малко заплетената
си лична история, изтъкана от спомени и вини. Докато Алиция се опитва да
разбере съдбата на изчезналите деца, разговаряйки с техните близки, тя успява
да събере и разказите на собственото си минало. Разказването е изключително
важен компонент в изграждането на романа. Всеки от героите има своя собствена
история, която най-често под формата на разказ бива изповядана пред Алиция. Бидейки
човек на словото тя съхранява тези думи, чете ги, разшифрова ги, сънува ги,
записва ги. Цялото това боравене с истории създава впечатлението, че романът се
пише пред очите на читателя и действието се случва тук и сега.
Друга характеристика на „Тъмно, почти нощ”, която засилва
усещането за мистерия и съспенс, така нужни за всяка крими история, е фактът,
че повечето герои в книгата имат повече от една самоличност. Например, злодеят
е характеризиран като превъплъщаващ се, той може да е пощальон, коминочистач,
шофьор и т.н. Имплицитно този факт ни казва, че злото се спотайва във всекиго. Но
не само злодеят от историята е двуличен. Алиция също има няколко идентичности –
тя е дете, в сянката на сестра си, журналист, който не проявява емоции, но и
жена, която се припознава в съдбата на изгубените деца. Въобще героинята
проявява претенцията да е „желязна” много повече пъти, отколкото всъщност е. Но
предвид обстоятелствата, описани в романа, това е съвсем човешко и разбираемо.
Детска порнография, блудство с малолетни, педофилство,
жестоки изнасилвания, гаври са само част от темите, които повествованието
засяга и изобразява. Извращението е съществена част от света на „Тъмно, почти
нощ”. Въпреки претенцията да говори за най-тъмното у човека, романът понякога
остава лаконичен за някои аспекти от темите, които визира. Това решение може би
е в полза на провокацията, колко от лошото можем да си представим? Кои празнини
бихме могли да попълним?
Общото впечатление за града и въобще за романовия свят е
чувството за мрак, за угнетеност, за неудовлетворение. На този фон писателката
разгръща своя портрет на днешна Полша, разкъсвана от религиозни предразсъдъци и
желание за чудо, от низки страсти и копнежи, от наследствени вини и желание за
бягство. Цитираните откъси от чатове в интернет форуми чудесно дават „глас” на
безликата тълпа, която има право да се включи в полифонията от гласове в
романа. В подкрепа на изложеното по-горе твърдение, че героите в романа са
разнолики, е и наличието на интернет самоличност, чрез която се изразяват иначе
скрити гледни точки.
Героите на Батор са физионамични и често физическата им
непривлекателност е в унисон с нравствените им несъвършенства. Но независимо от
външността им, читателят е способен да си ги представи ярко и в детайли. Описателността
на авторката е налична и в изграждането на пространството и присъствието на
града в света на романа. Аз, като български читател, съвсем ясно успях да видя
картините, които Батор представяше пред погледа ми. Сходствата между реалността
на полското място и нашенското беше първото, което ми направи впечатление при
прохождането в четенето на романа. Животът „извън големия град” с неговите
суеверни страхове и патриархална насоченост, е нещо, което лесно бихме могли да
разпознаем на наша територия.
Въпреки всички достойнства на книгата, които са отличени
с няколко местни награди в Полша, не съм сигурна, че бих я препоръчала горещо. Спойката
между фантастичното и легендарното и жестокостта на реалността не е умело
отработена и присъствието на „добрите феи” коткарки остава някак не добре
обосновано. Ако те са антипод на „коткоядците”, метафората на една от героинята
за злото, то тогава излиза, че просто с други термини ни е представена една и
съща изначална борба, а именно между демоните и доброто. Също както библейските
персонажи, злото обладава човека и идва неканено в тялото му. Доброто от друга
страна се вселява в странни форми, винаги предрешено в някой социален маргинал.
За мен именно тук заявката за оригиналност на произведението пропада и остава
чувството за неоправдани очаквания. Но като поглед към съвременната полска
литература, произведението заявява безспорно своята роля.
Great post thankyyou
ОтговорИзтриване