Book villains - part two - the vampire wave

The next lines are so not going to be about the teenage sweethearts/ wet dreams vampires like Edward Cullen - the Heathcliff wanna be/ afraid of his shadow/ 100-year-old virgin with an extremely bad taste (accept Debussy) creation of a desperate housewife or erotically exaggerated to match the commercial taste undead like Bill Compton or Erik the Northman.
I am talking about the classics of literature mythology that resurrect the initial fear of dead and unnatural, the taboo of incest and flesh-consuming allusions. Such vampires are Dracula - both the famous Stoker masterpiece and Kostova’s teasing character, the diabolically featured picture of Baron in the face of Pollidori’s lord Ruthven - “The vampyre. A tale” and the amazing Lestat - Rice’s most naturalistic vampire.
Villains don’t sleep. And the next one is too busy looking at eternity to lose time sleeping. Dracula. The name was simply able to sent chills to the early Stoker’s readers. He is ultimately bloodthirsty - he consumes the power of life draining it from his victims. From time uno blood was considered as magical substance. In rituals blood was equal to life. And the wicked Count uses it to obtain immortality - the biggest human dream and desire. Once able to cheat the dead he is so charismatic that he captures the fears and dreams of all of us. He might be a literature character but he is a product of a long folklore tradition and superstition. I particularly like the moment in Stoker’s “Dracula” when is explained that his forbidden way of life is actually a rebellion against god’s judgment and objectiveness - which in a way is a repetition of the famous bible motif of theomachy.

Lestat de Lion court - my English is too poor to describe the richness of this character. I bet he is the only vampire who became a rock star! He truly despise human beings and however falls in love with what he hates in them! He turned his mother into a vampire and had a sexual relationship with her as well as his best friend. He is an artist and his music is so powerful that can awake the queen of the damned. But I like to see him more like an actor, performer because he is second to none when it comes to making illusions…
And after all isn’t life itself the grandest stage of all?

Коментари

Social expectations and individual anxieties concerning sex and sexual stereotypes in Ian McEwan’s On Chesil Beach

I. Introduction Unlike Atonement , where at the very beginning the reader encounters an epigraph from Jane Austin that more or less pre-supposes intertextual clues for further reading, On Chesil Beach does not offer such accommodating leading first steps into its highly condensed narrative. Preoccupied with a single event that provides multivalent analyzing points, the dramatic intensity of the whole book is encoded in that condensed way of telling.

Прочетете още

История и разказ в Случаят Джем на Вера Мутафчиева

История и разказ в Случаят Джем на Вера Мутафчиева “Палачът груб, до лакти в кръв, не е ли чиновникът с червени ръкавели, който историята пише? Вечно с работа зает.” К . Кадийски. “Площадът на Бастилията ” Аристотел говори за разказа като m y thos . Митът , с генеративните си способности да създава и обяснява света, се родее както с литературата, така и с историята. Но разказът също може да бъде мит, както вторичният мит е литературна фикция и както писането на историята превръща нейни участъци в митологични. Опълченците на Шипка е “правене” на литературен мит, оповаващ се на ars memoriae ( лат. - изкуството на паметта) . Няма да е пресилено, дори да сведем иносказателното патетично внушение на Вазовия цикъл до изповедното Августиново възклицание: “Велика е силата на паметта!”. И за да не се отдалечаваме прекалено - Батак, като частен случай, който като синекдоха може да се отнесе към цялото Априлско въстание, е типичен пример за историческо събитие, превърнало се

Прочетете още

Амелия Личева, „Потребност от рециклиране“, София: „Лексикон“, 2021

Срещата ми със стихосбирката на Амелия Личева дойде в момент, когато емоционалното взима преимущество пред рационалното. Това лично говорене рамкира и цялостното ми възприемане на сборника – субективно, сетивно, изпълнено с емоции. Но не е ли ролята на лириката именно такава – да споделя усещания, впечатления, които впрягат езика в неговата ювелирност, за да повлекат читателя в центробежната си сила? В този смисъл аз съм твърде изкушен читател – освен по дирите на породената емоция, аз търся и скритите препратки, забуленият смисъл, имплицитното. А „Потребност от рециклиране“ е една амалгама (тази звучна дума се появява в две стихотворения) от опит, от спомняния, от гласове. Самата вътрешна структура на книгата задава основните смислови „горещи точки“ на тази ерудирана поезия. Въпреки това една не пресекваща нишка (като тази на Ариадна) пронизва целостта на стихосбирката – това е кръстопътят между вчера и днес, между памет и бъдеще, между бъдно и отминало, между любов и загуба, между

Прочетете още

Imagining of Literature

Търсене в този блог