Пропускане към основното съдържание

Заминаването като връщане в дебютния роман на Тайе Селаси

Изображение
От RalitsaL
Историята или по-скоро историите, които се разплитат в Отивам си е възвратен глагол (ИК Жанет 45, превод от английски Бистра Андреева), са завладяващи, емоционални, човешки – с онази универсалност, която сплотява около болката. Всеки би намерил по нещо, което да припознае като свое в годините тъга и катарзисни заминавания и връщания, които се оплитат във вълнуващия наратив на тази книга.

Отивам си е възвратен глагол разказва за едно семейство, което губи спойката си и единството, което ги държи заедно. Всеки един от членовете на фамилията остава сам в търсенето на идентичност и в опита си да преодолее болката от изоставянето и загубата на бащата. С нотка на носталгия по патриархалното, а може би в опит да се покажат негативните последствия от вкарването в предписани роли на поведение, Куеку Саи – бащата, умира спомняйки си своите провали и решението, което съсипва семейството и живота му. Децата му, всеки със своята болка от отчуждилия се баща, се опитва отчаяно да се впише, но се сблъсква с проблемите, които съпътстват всяко второ поколение емигранти – чувството да си по средата, да не принадлежиш истински на „тук“ (новата родина) и на „там“ (където са корените ти). Психологическите портрети на героите са убедителни, но на моменти преливат един в друг и децата, всяко от които борещо се за собствена идентичност, започват да изразяват едни и същи мисли, страхове и копнежи. Макар и представена със своя история за миналото и спомняща си общите съпружески изживявания, майката, Фола, е оставена някак „безмълвна“ в изживяването на най-разтърсващия момент – този на изоставянето.
Първоначалните реакции към книгата, хвалбите и суперлативите, които я придърпват на преден план в читателското полезрение, са закономерни. Романът на Селаси (родом от Гана, но понастоящем космополит или по нейния собствен термин – „афрополит“[1]) оставя белег, прави впечатление. Сравненията със Зейди Смит също са основателни, когато говорим за въздействащото слово, за умението да хванеш читателя за гушата и да прозреш толкова надълбоко, че да го водиш до края. Освен стилово, двете писателки се доближават и по темите в дебютните си романи – за принадлежността, за чувството за загуба и за загубването, и още много.
Живото слово, дълбочината на проблемите, тяхната актуалност компенсират някои „прекалености“ и объркващи повторения. Но писането е процес, в който неизменно има обогатяване, усъвършенстване. Не бива да отъждествяваме авторовия талант само с едно произведение, а в процеса на израстването и обогатяването му.
По думите на писателката българското заглавие на романа ѝ е най-сполучливото до сега. Наистина дълбоко философското заложено в заминаването като връщане към себе си, изразено чрез граматична категория е може би най-успешно реторичното в тази творба.

https://www.researchgate.net/profile/Ralica_Luckanova
Етикети:

Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Social expectations and individual anxieties concerning sex and sexual stereotypes in Ian McEwan’s On Chesil Beach

От RalitsaL
I.                   Introduction Unlike Atonement , where at the very beginning the reader encounters an epigraph from Jane Austin that more or less pre-supposes intertextual clues for further reading, On Chesil Beach does not offer such accommodating leading first steps into its highly condensed narrative. Preoccupied with a single event that provides multivalent analyzing points, the dramatic intensity of the whole book is encoded in that condensed way of telling. 
Публикуване на коментар
Прочетете още

История и разказ в Случаят Джем на Вера Мутафчиева

От RalitsaL
История и разказ в Случаят Джем на Вера Мутафчиева “Палачът груб, до лакти в кръв, не е ли чиновникът с червени ръкавели, който историята пише? Вечно с работа зает.” К . Кадийски. “Площадът на Бастилията ” Аристотел говори за разказа като m y thos . Митът , с генеративните си способности да създава и обяснява света, се родее както с литературата, така и с историята. Но разказът също може да бъде мит, както вторичният мит е литературна фикция и както писането на историята превръща нейни участъци в митологични. Опълченците на Шипка е “правене” на литературен мит, оповаващ се на ars memoriae ( лат. - изкуството на паметта) . Няма да е пресилено, дори да сведем иносказателното патетично внушение на Вазовия цикъл до изповедното Августиново възклицание: “Велика е силата на паметта!”. И за да не се отдалечаваме прекалено - Батак, като частен случай, който като синекдоха може да се отнесе към цялото Априлско въстание, е типичен пример за историческо събитие, превърнало се...
Публикуване на коментар
Прочетете още

Robert Frost - fire and ice in verse

От RalitsaL
Some say Robert Frost is one of the most significant poets in modern American literature. Some critics push him in the margins of American literature. In a sense, Frost stands at the crossroads of nineteenth-century American poetry and modernism. He is either modernist but never innovator or his poetry is traditional but in original way. One of the most popular of his poems and usually anthologized is called “Fire and Ice”. The poem was originally published in December 1920 in Harper’s Magazine. And then added into Pulitzer prize winner poetry book New Hampshire. Simple as a theme, mirror like in verse and thought to be inspired by Dante’s Inferno, this poem may as well be read as subjective piece of art inspired by popular theory at that time that regards the end of the world. The main focus is in the emotional aspect of the poem, which makes “Fire and Ice” all time classic and highly preferable piece to read. In the very beginning of the poem a conflict is stated, a conflict ...
Публикуване на коментар
Прочетете още