Пропускане към основното съдържание

Сто години самота

Изображение
От RalitsaL

Габриел Гарсия Маркес
Превод: Румен Стоянов


Чела съм много книги, но тази е първата, която оставя впечатлението у мен, че първото и последното изречение са запомнящи се, издълбани във времето слова, които преповтаряни, имат почти тайнствена сила. Това впечатление се поражда и от търсената цикличност между началото и края, които затварят кръговото протичане на стоте години самота, в които семейство Буендия е обречено да живее и умре. Въобще цялото изложение натрапчиво вдъхва усещането за безвремие, за повторяемост, за тук и сега и нищо отвъд, за преплитането на време-пространството, където времето е случващо се и случващото се определя времето. Героите в романа, с безкрайно повтарящите се имена, се заместват един друг и правят нещата, които техните съименници са правили или пък нарочно се разбъркват[1], за да объркат четящия и да го вмъкнат в съновидението – определението, което най-добре описва света в романа.
Не случайно някои издания на романа включват родословно дърво, което да ориентира по-лесно читателя в омешания свят на семейството, основало градчето Макондо. Дали нарочно, или не, но новото българско издание не илюстрира кой кой е, но пък предвидливо оставя празни листи, за да може, ако желае, читателят да открие самостоятелно загадката на свитъците пергамент.
Стоте години също са условна времева категория, която по-скоро окръгля не-времето в романа, отколкото да измерва някаква хронологичност. За мен историята на Буендия е история на човешкия род, който крачи към своята гибел, първо забравяйки пълнотата на митичното безвремие, после вклинявайки се във времето извън обетованото и познавайки смъртта. Израждането също носи своята минотавърска дамга върху рода, първия род. Най-големият страх на братовчедите-патриарси е наказанието върху годността на потомството, заради кръвосмесителната им любов.
В края на романа, лелята и племенникът, които най-много приличат на своите прародители – Урсула и Хосе Аркадио -  изпълняват пророчеството на детето със свинска опашка, което слага край на рода. Макондо е изличено от земята. Неговите способни на кръвосмешение и братоубийство деца – също.
„Сто години самота“ е невъобразимо прекрасна метафора, чиято актуалност е стряскащо солидарна със съвремието ни. Дали е случайност, че книгата със заряд на пророчество отново се появява у нас, за да попадне в ръцете на друго едно (изгубено? погубено?) поколение?



[1] Анджела Картър се учи добре от Маркес. Приключенията на Дезидерио в „Адските машини за желания“ доближават безвремието и чудатостта на митичното Макондо. В „Мъдри деца“ поколенията близнаци и двойници пък играят същата роля като оплетеното родословие на Аурелиановци и Хосе Аркадиовци.


https://www.researchgate.net/profile/Ralica_Luckanova
Етикети:

Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Robert Frost - fire and ice in verse

От RalitsaL
Some say Robert Frost is one of the most significant poets in modern American literature. Some critics push him in the margins of American literature. In a sense, Frost stands at the crossroads of nineteenth-century American poetry and modernism. He is either modernist but never innovator or his poetry is traditional but in original way. One of the most popular of his poems and usually anthologized is called “Fire and Ice”. The poem was originally published in December 1920 in Harper’s Magazine. And then added into Pulitzer prize winner poetry book New Hampshire. Simple as a theme, mirror like in verse and thought to be inspired by Dante’s Inferno, this poem may as well be read as subjective piece of art inspired by popular theory at that time that regards the end of the world. The main focus is in the emotional aspect of the poem, which makes “Fire and Ice” all time classic and highly preferable piece to read. In the very beginning of the poem a conflict is stated, a conflict ...
Публикуване на коментар
Прочетете още

История и разказ в Случаят Джем на Вера Мутафчиева

От RalitsaL
История и разказ в Случаят Джем на Вера Мутафчиева “Палачът груб, до лакти в кръв, не е ли чиновникът с червени ръкавели, който историята пише? Вечно с работа зает.” К . Кадийски. “Площадът на Бастилията ” Аристотел говори за разказа като m y thos . Митът , с генеративните си способности да създава и обяснява света, се родее както с литературата, така и с историята. Но разказът също може да бъде мит, както вторичният мит е литературна фикция и както писането на историята превръща нейни участъци в митологични. Опълченците на Шипка е “правене” на литературен мит, оповаващ се на ars memoriae ( лат. - изкуството на паметта) . Няма да е пресилено, дори да сведем иносказателното патетично внушение на Вазовия цикъл до изповедното Августиново възклицание: “Велика е силата на паметта!”. И за да не се отдалечаваме прекалено - Батак, като частен случай, който като синекдоха може да се отнесе към цялото Априлско въстание, е типичен пример за историческо събитие, превърнало се...
Публикуване на коментар
Прочетете още
От RalitsaL
Lessons in Chemistry: A Book Review As a young mind, I was enthralled by feminism, its theoretical waves informing not only my PhD but also my stance in life, with the voices of many influential writers, such as Angela Carter, echoing through my academic and broader academic experiences. Naturally, when trapped for hours at an international airport with nothing to do but browse books, I picked Bonnie Garmus’s debut novel. Despite a feminist-centered beginning, my review will not focus on women's rights and injustices. Yes, the book talks plenty about female lives cursed by a male-centered society, forced to live on its fringes because of their sex and because of fear. What I found amusing was the fact that men, who have nothing but crude power to exhibit, are depicted as instinct-driven, jealous, and will-deprived excuses for human beings. No, it’s not me – the feminist bitch, it’s them – violent and tyrannic ‘men’. Only naturally, in such circumstances, a woman full of talents man...
Публикуване на коментар
Прочетете още