В навечерието на
деня на жената, реших да споделя с вас няколко разсъждения и наблюдения, които
с годините се натрупаха в съзнанието ми на жена.
Много от моите
близки и познати проявяваха и проявяват плашещо неразбиране за същността и
идеята зад честването на осми март. Като млада жена често ми беше отказвано
правото да празнувам празника на жената, защото повечето хора смятаха, че той е
тъждествен с празник на майката. За съжаление, в представата на повечето
българи жената има една водеща функция – тази на майката – и всички други
безброй роли, които тя изпълнява са второстепенни.
Важно е да
знаем, че осми март е ден не на майката, а на жената като пълноправен член в
обществото. На този ден се чества извоюването на различни права, без оглед на
раса, етнос, националност, възраст, статут. Той е своеобразен апогей на борбата
за политически права, които движението на суфражетките във Великобритания и
подобни организации отвоюват за жената. А това е модерна привилегия, която сме
получили едва от 20в. насам. Жената-майка обаче е култово разпознавана още от
древността.
Дезинформацията и
насадените с години клишета и светогледни нагласи са именно видими в начина, по
който мъжете подхождат към осми март. Наистина е важно да уважаваме майките, но
да свеждаме функциите на жената в обществото до минимален брой ограничени роли,
е обидно. Господа, осми март не предполага да правите скъпи подаръци и да
измисляте романтичен начин да прекарате вечерта (затова си има друг празник).
Целта на този ден е да поспрете и да се замислите за постиженията и важността
на жената до вас и на жените, които са променили човечеството. Изобретателки,
общественички, лекарки, учителки, визионерки – списъкът може да продължи
безкрай. Може би някои от вас ще се изненадат, че именно жени изобретяват
чистачките за автомобила или бронежилетката. Но те са го направили, защото
могат.
Естествено
всички ние трябва да получаваме признание за делата си всекидневно, а не на
един определен ден. Но ежедневието понякога увлича и е трудно да се възхищаваме
на моженето на другия постоянно. Затова е важно в дни като осми март да не
свеждаме жената до ролята ѝ на майка. Много велики жени в историята не са били
майки. Много жени не могат да бъдат такива. А постъпките на много майки спрямо
децата им са подсъдни. Не сегрегирайте жените точно в деня, който международно
е признат като честване на техните достойнства и права.
Дебатът за осми
март не може да бъде изчерпан с няколко изречения, главно защото се преплита с
други горещи дискусии. Една от тях е как българинът вижда феминизма и жената-феминистка.
Тук клишетата и неразбирането са се развихрили с пълна сила, за да сътворят
минотавърския образ на жената-вещица или лесбийка, която по амазонски иска да
се отърве от мъжа. Феминизмът се бори за равенство на половете и за признаване
на жената като пълноправна единица в обществото. Задача на движението е не да
скопява, а напротив, да дава ново виждане за остарели разбирания. Да отхвърля
етикети и епитети.
Жалко е, че
много млади момичета се опитват да загърбят десетилетия борба за отвоюване на
равни права и уважение, за да надянат поовехтялата дреха на домакинята,
съпругата и майката, която е икономически зависима от своя благодетел. Разбира
се, това е въпрос на избор. Но когато сме се лишили от правото да избираме и
направляваме съдбата си, тогава се оставяме на произвола на мъжа, който може да
се окаже насилник. След като сме се отказали от гласа си, как ще се защитим в
тези ситуации? Как ще накараме другия да се съобрази с нашите желания, нужди?
Много от жените, които познавам не могат да напуснат съпрузите си или да предявяват
претенции към тях, трябва да търпят любовниците им, само защото са финансово
зависими от своите половинки. Аз не бих могла да се примиря с такава ситуация.
Не съм зависима от съпруга си. И съм феминистка. Осъдете ме!
Не държа да
получавам цветя за осми март. Ако засвидетелстваното уважение и благодарност е
краткотрайно като тях, тогава – не, благодаря! Но държа да виждам и чувствам,
че моите постижения като човек и професионалист са оценявани. Че моите усилия
се увенчават с резултати. Че близките ми
са удовлетворени, благодарение на моята подкрепа и помощ.
А осми март аз
сама си го превръщам в празник. Празник за себе си. Защото съм жена и се обичам
такава, каквато съм.
Малко история:
Списание Тайм
избира Емелин Панкхърст за една от най-влиятелните жени на 20 век. Тя е
известна с активните си политически действия, като това да хвърля камъни по
прозорците на министър-председателя, за да привлече обществено внимание върху
правото на жените да гласуват. Британката остава в историята с кредото „трябват
дела, а не думи”.
Доста преди нея
Мери Уолстънкрафт защитава правото на жените да получат образование и да бъдат
смятани за равни на мъжете в „Защита на правата на жената” (1792).
Джудит Бътлър
променя из основи представите ни за пол и родови роли, когато теорията ѝ за gender
обусловените роли вижда бял свят. Понятието, което тя въвежда, разглежда
родовата роля като конструкт пред-зададен от обществото, и всеки един от нас се
научава да „представя”, играе своя род
от най-ранна детска възраст.
През 1985 година
канадската писателка Маргарет Атууд издава романа, станал толкова популярен у
нас днес, „Разказът на прислужницата”, в чийто утопичен свят можем да видим
какво се случва, когато жената е сведена до биологичната функция на инкубатор.
През 70-те години
на миналия век материалът, който се използва в бронежилетките, кевлар, е
извлечен от американската химичка Стефани Кволек.
В началото на 20
век пък Мери Андерсън изобретява чистачките, с което подобрява безопасността на
шофирането многократно.
Това не е
претенция за списък. В един такъв списък могат да се включат безброй имена.
Може дори и твоето да е тук. Важното е да не губим способността си да мечтаем.
Нито да забравяме. Осми март е повод всяка година да си спомняме жените и
техните постижения.
Честит празник!
https://www.researchgate.net/profile/Ralica_Luckanova
Коментари
Публикуване на коментар