Пропускане към основното съдържание

Осми март


В навечерието на деня на жената, реших да споделя с вас няколко разсъждения и наблюдения, които с годините се натрупаха в съзнанието ми на жена.
Много от моите близки и познати проявяваха и проявяват плашещо неразбиране за същността и идеята зад честването на осми март. Като млада жена често ми беше отказвано правото да празнувам празника на жената, защото повечето хора смятаха, че той е тъждествен с празник на майката. За съжаление, в представата на повечето българи жената има една водеща функция – тази на майката – и всички други безброй роли, които тя изпълнява са второстепенни.

Важно е да знаем, че осми март е ден не на майката, а на жената като пълноправен член в обществото. На този ден се чества извоюването на различни права, без оглед на раса, етнос, националност, възраст, статут. Той е своеобразен апогей на борбата за политически права, които движението на суфражетките във Великобритания и подобни организации отвоюват за жената. А това е модерна привилегия, която сме получили едва от 20в. насам. Жената-майка обаче е култово разпознавана още от древността.
Дезинформацията и насадените с години клишета и светогледни нагласи са именно видими в начина, по който мъжете подхождат към осми март. Наистина е важно да уважаваме майките, но да свеждаме функциите на жената в обществото до минимален брой ограничени роли, е обидно. Господа, осми март не предполага да правите скъпи подаръци и да измисляте романтичен начин да прекарате вечерта (затова си има друг празник). Целта на този ден е да поспрете и да се замислите за постиженията и важността на жената до вас и на жените, които са променили човечеството. Изобретателки, общественички, лекарки, учителки, визионерки – списъкът може да продължи безкрай. Може би някои от вас ще се изненадат, че именно жени изобретяват чистачките за автомобила или бронежилетката. Но те са го направили, защото могат.
Естествено всички ние трябва да получаваме признание за делата си всекидневно, а не на един определен ден. Но ежедневието понякога увлича и е трудно да се възхищаваме на моженето на другия постоянно. Затова е важно в дни като осми март да не свеждаме жената до ролята ѝ на майка. Много велики жени в историята не са били майки. Много жени не могат да бъдат такива. А постъпките на много майки спрямо децата им са подсъдни. Не сегрегирайте жените точно в деня, който международно е признат като честване на техните достойнства и права.
Дебатът за осми март не може да бъде изчерпан с няколко изречения, главно защото се преплита с други горещи дискусии. Една от тях е как българинът вижда феминизма и жената-феминистка. Тук клишетата и неразбирането са се развихрили с пълна сила, за да сътворят минотавърския образ на жената-вещица или лесбийка, която по амазонски иска да се отърве от мъжа. Феминизмът се бори за равенство на половете и за признаване на жената като пълноправна единица в обществото. Задача на движението е не да скопява, а напротив, да дава ново виждане за остарели разбирания. Да отхвърля етикети и епитети.
Жалко е, че много млади момичета се опитват да загърбят десетилетия борба за отвоюване на равни права и уважение, за да надянат поовехтялата дреха на домакинята, съпругата и майката, която е икономически зависима от своя благодетел. Разбира се, това е въпрос на избор. Но когато сме се лишили от правото да избираме и направляваме съдбата си, тогава се оставяме на произвола на мъжа, който може да се окаже насилник. След като сме се отказали от гласа си, как ще се защитим в тези ситуации? Как ще накараме другия да се съобрази с нашите желания, нужди? Много от жените, които познавам не могат да напуснат съпрузите си или да предявяват претенции към тях, трябва да търпят любовниците им, само защото са финансово зависими от своите половинки. Аз не бих могла да се примиря с такава ситуация. Не съм зависима от съпруга си. И съм феминистка. Осъдете ме!
Не държа да получавам цветя за осми март. Ако засвидетелстваното уважение и благодарност е краткотрайно като тях, тогава – не, благодаря! Но държа да виждам и чувствам, че моите постижения като човек и професионалист са оценявани. Че моите усилия се увенчават  с резултати. Че близките ми са удовлетворени, благодарение на моята подкрепа и помощ.
А осми март аз сама си го превръщам в празник. Празник за себе си. Защото съм жена и се обичам такава, каквато съм.

Малко история:

Списание Тайм избира Емелин Панкхърст за една от най-влиятелните жени на 20 век. Тя е известна с активните си политически действия, като това да хвърля камъни по прозорците на министър-председателя, за да привлече обществено внимание върху правото на жените да гласуват. Британката остава в историята с кредото „трябват дела, а не думи”.
Доста преди нея Мери Уолстънкрафт защитава правото на жените да получат образование и да бъдат смятани за равни на мъжете в „Защита на правата на жената” (1792).
Джудит Бътлър променя из основи представите ни за пол и родови роли, когато теорията ѝ за gender обусловените роли вижда бял свят. Понятието, което тя въвежда, разглежда родовата роля като конструкт пред-зададен от обществото, и всеки един от нас се научава да „представя”, играе своя род  от най-ранна детска възраст.
През 1985 година канадската писателка Маргарет Атууд издава романа, станал толкова популярен у нас днес, „Разказът на прислужницата”, в чийто утопичен свят можем да видим какво се случва, когато жената е сведена до биологичната функция на инкубатор.

През 70-те години на миналия век материалът, който се използва в бронежилетките, кевлар, е извлечен от американската химичка Стефани Кволек.
В началото на 20 век пък Мери Андерсън изобретява чистачките, с което подобрява безопасността на шофирането многократно.
Това не е претенция за списък. В един такъв списък могат да се включат безброй имена. Може дори и твоето да е тук. Важното е да не губим способността си да мечтаем. Нито да забравяме. Осми март е повод всяка година да си спомняме жените и техните постижения.

Честит празник!
https://www.researchgate.net/profile/Ralica_Luckanova

Коментари

Популярни публикации от този блог

Robert Frost - fire and ice in verse

Some say Robert Frost is one of the most significant poets in modern American literature. Some critics push him in the margins of American literature. In a sense, Frost stands at the crossroads of nineteenth-century American poetry and modernism. He is either modernist but never innovator or his poetry is traditional but in original way. One of the most popular of his poems and usually anthologized is called “Fire and Ice”. The poem was originally published in December 1920 in Harper’s Magazine. And then added into Pulitzer prize winner poetry book New Hampshire. Simple as a theme, mirror like in verse and thought to be inspired by Dante’s Inferno, this poem may as well be read as subjective piece of art inspired by popular theory at that time that regards the end of the world. The main focus is in the emotional aspect of the poem, which makes “Fire and Ice” all time classic and highly preferable piece to read. In the very beginning of the poem a conflict is stated, a conflict ...

История и разказ в Случаят Джем на Вера Мутафчиева

История и разказ в Случаят Джем на Вера Мутафчиева “Палачът груб, до лакти в кръв, не е ли чиновникът с червени ръкавели, който историята пише? Вечно с работа зает.” К . Кадийски. “Площадът на Бастилията ” Аристотел говори за разказа като m y thos . Митът , с генеративните си способности да създава и обяснява света, се родее както с литературата, така и с историята. Но разказът също може да бъде мит, както вторичният мит е литературна фикция и както писането на историята превръща нейни участъци в митологични. Опълченците на Шипка е “правене” на литературен мит, оповаващ се на ars memoriae ( лат. - изкуството на паметта) . Няма да е пресилено, дори да сведем иносказателното патетично внушение на Вазовия цикъл до изповедното Августиново възклицание: “Велика е силата на паметта!”. И за да не се отдалечаваме прекалено - Батак, като частен случай, който като синекдоха може да се отнесе към цялото Априлско въстание, е типичен пример за историческо събитие, превърнало се...
Lessons in Chemistry: A Book Review As a young mind, I was enthralled by feminism, its theoretical waves informing not only my PhD but also my stance in life, with the voices of many influential writers, such as Angela Carter, echoing through my academic and broader academic experiences. Naturally, when trapped for hours at an international airport with nothing to do but browse books, I picked Bonnie Garmus’s debut novel. Despite a feminist-centered beginning, my review will not focus on women's rights and injustices. Yes, the book talks plenty about female lives cursed by a male-centered society, forced to live on its fringes because of their sex and because of fear. What I found amusing was the fact that men, who have nothing but crude power to exhibit, are depicted as instinct-driven, jealous, and will-deprived excuses for human beings. No, it’s not me – the feminist bitch, it’s them – violent and tyrannic ‘men’. Only naturally, in such circumstances, a woman full of talents man...